Преди години приятелка ми сподели свой проблем в партньорските си взаимоотношения. По същото време четях книга, в която пишеше по тая тема, затова много ентусиазирано й я препоръчах. Тя обаче ме погледна снизходително и ми каза: „О, Ками, твоите книги не ми помагат.“ Не знаех какво да кажа и замълчах. Вътре в мен обаче остана въпросът „как така на мен тези книги ми помагат, а на нея – не„?
Мина време и разбрах. Не й помагаха, защото тя ги четеше само за информация. Въпреки полученото знание в тях, тя продължаваше да разсъждава и да действа по стария си начин. Как тогава да й подейства прочетеното? Нали за да подейства нещо, преди това то трябва да влезе в действие? Няма как споделеният опит и знания от авторите да й помогнат да разреши своите брачни проблеми, ако съществува разминаване между това, което чете, и това, което прави.
Това е основното, което разбрах за хората, които се оплакват, че животът им не се променя – при всички тях имаше разминаване между това, в което вярваха, и това, което практикуваха. Или, дори и да имаше някаква промяна, тя беше половинчата. Нямаше как да е по-различно, защото практикуването на това, което знаеха, също беше половинчато.
Често проблемът с липсата на търсената промяна не е, че не знаем какво трябва да направим, а че не живеем това, което вече знаем. Справяме се с това като осъзнаем какви са наличните избори пред нас и след това поемем отговорността за избора, който направим. Въпреки че след това ще се наложи да правим неща, които не са приятни, както и да видим за себе си неща, които също не са приятни, ще спрем да тъпчем на едно място. Ще си върнем силата да променим живота си.
Ето още един пример. Наскоро една близка ми каза: „Моля те, кажи ми защо ми се случва това на мен? “ Отговорих й, че няма как да знам защо животът й се случва точно по този начин, но мога да споделя своя опит с кармичната астрология, от която съм получила много важни отговори в това отношение.
Нейният коментар беше: „Дори и да разбера отговора, това няма да промени нищо. Аз ще продължа да си искам моето нещо.“
„Естествено че ще продължиш да го искаш“, казах й аз. „Нали именно енергията на желанията ни е тази, която ни движи напред, за да се развиваме. Просто твоето желание в момента, тъй като не може да се осъществи по обичайните начини, вероятно е сигнал за вътрешно развитие. То те тласка да се вгледаш в себе си, за да разбереш кое е това нещо, което е вътре в теб и върху което само ти имаш властта да го променяш, така че впоследствие да привлечеш и външните промени.“
На това тя ми отговори, че не иска да й е трудно, че как така някои хора без да полагат някакви специални усилия имат това, което тя няма, и аз избухнах гневно. Дълго време търпеливо отговарях на въпросите й за това как може да подобри живота си, но какво от това? Тя предпочиташе да се занимава с другите хора и да си задава въпроса защо на тях им се получава по-лесно, а на нея – не.
Когато показах раздразнението си, тя ми каза невинно: „Но защо ми се сърдиш?“ Продължих да говоря, но с чувството, че каквото и да кажа, няма да има смисъл. Добавих нещо от рода, че моят гняв не значи, че й се сърдя, тъй като не приемам нейните думи лично. Просто не обичам да си губя времето в празни приказки. Не съм сигурна обаче, че тя ме разбра, защото малко преди това бяхме говорили за книгата на Дон Мигел Руис „Четирите споразумения“, но тя не можеше да приеме Второто от тях – да не се приемат нещата лично. Иронията беше, че именно да се научи да не приема нещата лично беше тази част от вътрешните промени, които тя би могла да направи, за да реши външните проблеми в партньорските си взаимоотношения.
Едно е обаче да четеш разни книги, друго е да разбираш да ги разбираш, трето е да живееш това, което знаеш. Сега бих добавила и четвърто – да живееш това, в което вярваш, но на сто процента. И условието за това е готовността да не ти е лесно. Да поемеш отговорността за избора си, да платиш цената.
Камелия
