Това е една притча, преразказана и тълкувана от Екхарт Толе. За мен тя е най-добрият пример за това как изглежда да практикуваме осъзнато „намаляване на егото“ в живота си.
„Дзен-учителят Хакуин живеел в един град в Япония. Бил високо почитан и много хора търсели от него духовно напътствие. Случило се дъщерята на съседите, тийнейджърка, да забременее. Когато родителите й разгневени я обсипвали с обиди и я запитали кой е бащата, тя им казала, че е Хакуин. Побеснелите родители хукнали към къщата на Хакуин и с викове и хули му казали, че дъщеря им признала, че той е бащата на бебето. Единственото, което Хакуин рекъл, било: „Така ли?“
Новината за скандала бързо се разпространила из града, че и извън него. Хакуин изгубил репутацията си. Това не го притеснявало. Вече никой не го търсел за съвет. Той не се тревожел Когато детето се родило, родителите на момичето го отнесли при Хакуин. „Ти си бащата, гледай си бебето“. Учителят се грижел за бебето с любов. Година по-късно момичето, изпълнено с угризения на съвестта, признало пред родителите си, че бащата бил един младеж, който работел в месарницата. Смутени, те отишли при Хакуин да се извинят и да молят прошка. „Наистина съжаляваме. Дойдохме да вземем бебето. Дъщеря ни призна, че не ти си бащата“. „Така ли?“ — отвърнал Хакуин и им предал бебето.
Учителят отговарял на лъжата и истината, на лошите и добрите новини по един и същ начин: „Така ли?“ Той приемал формата, която настоящият момент — лош или добър — имал, приемал я такава, каквато е, и по този начин не ставал участник в човешката драма. Не персонализирал събитията. Не бил ничия жертва. Бил в толкова пълно единение с това, което се случвало, че то вече нямало власт над него. Само ако се съпротивлявате на това, което се случва, ще зависите от произвола на случващото се и светът ще определя щастието и нещастието ви.
Хакуин се грижел за бебето с любов. Лошото се обърнало в добро чрез силата на несъпротивата. Давайки на настоящето това, което то изисква, Хакуин върнал бебето, когато дошло време да му го поискат.
Представете си за миг как егото би реагирало на различните етапи на описаното събитие.
Екхарт Толе, в книгата му „Нова Земя“
За първи път прочетох тази история за Хакуин, разказана от Ошо. В моменти, в които съм се чувствала гневна поради някаква несправедливост, съм се сещала за нея и тя ми е давала друга гледна точка към това как бих могла да реагирам на случващото си. Не винаги съм успявала да се въздържа от реакция, но поне съм усещала чувството на свобода, което което идва от осъзнаването, че поне имам възможност и за друг вид отговор на случващото се.
Има моменти, когато се отнасят зле към нас и е добре да си отворим устата и да се защитим, вместо да казваме „Така ли?“. Но, ако тази публикация идва при вас по принципа на синхроничността, вероятно е време за точно обратното. Разбира се, вие решавате, а аз само предлагам. За мен лично понякога това е най-доброто нещо, което мога да направя в определени ситуации – да повдигна рамене и да продължа напред без да се занимавам с това кой е крив и кой е прав. Преди обаче това гледам да се уверя, че вътре в себе си имам и подходящата вътрешна неутралност, което е истински трудната част от реакцията на „Така ли?“
Камелия Хаджийска
