От книгата на Морган Скот Пек „Изкуството да бъдеш Бог“.
„Многократно вече подчертавах, че процесът на духовното израстване е труден и изисква много усилия. Това е така, защото той е насочен срещу естествената съпротива, срещу естествената склонност да запазваме нещата такива, каквито са, да се придържаме към остарелите карти и утъпканите пътища, да вървим по леката пътека.
За естествената съпротива – т.е за силата на ентропията, има какво още да добавя. Както и в случая с физическата еволюция, чудото е в това, че съпротивата е преодоляна. Ние израстваме, независимо от всичко онова, което спъва процеса, ние ставаме по-добри. Разбира се, не всички от нас. Съвсем не е лесно. Но значителна част от хората някак си успяват да усъвършенстват себе си и своята култура. Има една сила, която ни подтиква да изберем по-трудната пътека, по която можем да излезем от блатото, в което така често се оказва, че сме родени.
Схемата за духовната еволюция може да бъде приложена и към съществуването на отделния човек. Всеки от нас има своя собствен стимул за растеж и всеки от нас, който го следва, трябва да се пребори със собствената си съпротива…
Чувството на разочарование идва от факта, че ние очакваме от себе си повече, отколкото нашите предци са очаквали от себе си. Човешкото поведение, което днес намираме за отблъскващо и безобразно, преди години е било схващано като нормално… Аз намирам сегашното средно ниво на родителите (по отношение на духовното възпитание на децата им) за ужасяващо ниско, но наред с това го смятам за по-високо от това на родителите само отпреди три-четири поколения. Едно наскоро направено проучване по въпросите за грижите към детето например започва така: „Римското право е позволявало на бащата абсолютен контрол върху детето му- той е можел да го продаде или убие, без за това да му се търси отговорност…“
Морган Скот Пек
Това, което пише Морган Скот Пек за съпротивата срещу ентропията (хаоса), е същото, което пише Йехуда Бърг за съпротивата срещу реактивното поведение, което поражда Светлина. Подобно вървене срещу течението, т.е. избиране на по-трудния път, изисква духовно усилие и води до духовен резултат. Йехуда Бърг го нарича пораждане на Светлина, за Морган Скот Пек Светлината е Любов, а за Юнг – съзнание.
Безотносително как ще наречем резултата от вървенето по тесния и труден път, едно е сигурно – на него се дължи прогресът на човечеството. Дори и да имаме огромни подозрения към надмощието на светлата страна на човешката природа, истината е, че сега законите, които регулират човешките отношения, са много по-хуманни от времето на римското право … И не е само това.
