Психодрама в полето на знанието
30 май 2010
“Целият ви ум е мъгла, която толтеките наричат митоте. Умът ви е сън, в който хиляди хора говорят едновременно и никой никого не разбира. Това е състоянието на човешкия ум – едно голямо митоте и заради това голямо митоте не можете да видите истинската си същност. В Индия митоте наричат майя, което означава илюзия. Това е представата на личността за „Аз съм“. Всичко, което вярвате за себе си и за света, всичките представи и програми в ума ви, са митоте. Не можем да видим кои сме всъщност; не можем да осъзнаем, че не сме свободни.” Дон Мигел Руис, Четирите споразумения
Отиваме в магазина да си купим шапка и цялото това „митоте“, за което Дон Мигел Руис говори, вече се разгръща с пълна пара. Един вътрешен глас казва “Искам да я купя! Толкова е зелена!”. Друг му отговаря: “Не, по-добре да не я купувай, защото вече имаш шапка. Ти ПОСТОЯННО искаш да си купуваш нови неща, от които нямаш нужда!” “Но аз нямам ЗЕЛЕНА шапка!”, му отвръща първият глас. След което се включва трети: “Аз ще правя това, което си искам и никой няма да ми каже какво да правя. Дори всички да застанат срещу мен, аз ще я купя и ще я нося НАВСЯКЪДЕ”. Незнайно откъде се включва в радио “Митоте” и глас, който казва: “Да, всъщност, това което правя, е глупаво. Винаги правя една и съща ГРЕШКА – купувам си погрешното нещо, вместо да дам парите за нещо по-смислено.” След което се включва … (ако сме късметлии!)… НЕЩО, което не е точно глас, а това, което слуша гласовете – включва се Радиослушателят. И вече не е ясно дали в крайна сметка шапката ще бъде купена, дали ще бъде зелена, дали ще бъде носена и така нататък. Важното е, че освен радио, вече имаме и слушател, който избира кое радиопредаване да слуша (или да не слуша) и знае, че той не е самото това радиопредаване.
В тази група ще работим по темата за вътрешните суб-личности, които доминират живота ни, но ние не си даваме сметка колко често слушаме гласа им и вземаме решения под неговото влияние. Ще правим това като засилваме осъзнаването на различните вътрешни аспекти чрез свързването с тази точка в нас, където се намира Вътрешният Наблюдател. Това е точката на свободата.
Знам, че изглежда просто, но за мен не е. Много често съм си представяла как гледам вътрешните си гласове като фигури на една сцена и много съм искала да мога да ги извадя отвън, да ги видя отстрани – как се боричкат и спорят за надмощие. А аз стоя отстрани и се забавлявам. Защото се чувствам свободна. И когото отида следващия път в „магазина за шапки“ да включа по-лесно на вълната на Вътрешния Наблюдател. За да не се налага да изляза по-късно оттам изтощена от несъзнаваните битки между Искащото дете, Съдника, Виновната и Бунтовника и кой знае още кой още… Защото важното, в крайна сметка, не е дали ще си купя „зелената шапка“ или не – важно е да знам КАК я „купувам“. Тогава, дори и тя да спре да ми харесва още в следващите 5 минути, аз ще знам кой от гласовете си съм послушала. И следващия път ще бъде по-различно. Защото ЩЕ СИ СПОМНЯМ. А ще си спомням, защото съм била ОСЪЗНАТА.
Както обикновено, това е група за себе-осъзнаване. Както обикновено, темата й следва вдъхновението ми за изследване на нещата, което са ми интересни в момента. Както обикновено, тя ще се случи в малък кръг от хора, споделящи едни и същи интереси. Необикновеното е, че никой не знае как точно това ще се случи:) . Защото не е ясно как съставът на участниците и мистерията на полето на знанието ще режисират това, което аз съм написала като сценарий.
