„Не можете да се сражавате с егото и да победите, точно както не можете да се сражавате с тъмнината и да победите. Всичко, което ви е нужно, е светлината на съзнанието. Вие сте тази светлина.“
Екхарт Толе
Книгата на Екхарт Толе „Нова земя“ е една от най-препоръчваните от мен книги на хора, които преминават през процеси на голямо страдание. Става дума за страдание, при което интензитетът или е несъразмерно по-голям спрямо стимула, който го поражда, или изглежда напълно безпричинно и ирационално. Причина обаче има и тя е в надличностните пластове на човешката психика – той я нарича „плътно болково тяло“.
Понятието „плътно болково тяло“, макар и да не идва от науката психология, е психологически много точно и запълва празнота, за която тази наука все още предстои да даде своя принос. То описва това специфично страдание, чиято „плътност“, т.е. интензивност, произтича от колективните пластове на човешката психика и затова не съответства на фактите в актуалната житейска ситуация.
Освен точно описание на този вид страдание, Екхарт Толе дава и най-доброто средство за справяне с него – нарича го „присъствие“. Тъй като над-личностностното страдание не подлежи на контрола от съзнателната нагласа на човека, той не може чрез силата на личната си воля да се освободи от него. Чрез промяна в нагласата на ума си, той обаче може да се освободи от невротичното страдание – т.е. от съпротивата към реалността на тези преживявания като чрез неидентификация с тях той го използва за целите на духовната си трансформация.
Присъствието в преживяването без спорещите в ума мисли е друг начин да се опише практиката на випасана-медитацията в нашето ежедневие. Това означава да обърнем вниманието си навътре към себе си, към преживяващия, да го ангажираме с регистриране и наблюдение на болката, като в същото време не искаме да променяме нищо. Хората, които са практикували това, знаят, че в момента, в който спорът на ума с реалността спре, психичната болка изчезва. Превръща се в телесно усещане, което, благодарение на поддържане на неутралната нагласа, също постепенно избледнява.
За мен да се познават книгите на Екхарт Толе е най-добрият начин човек да избегне опасността от инфлация на егото и да се предпази от рисковете при сблъсъка с преживявания от света на архетипите. Тъй като думите са енергия, когато идват от човек, който вече преминал отвъд махалото на дуалността, тяхната енергия е дълбоко лечебна.
Знам, че словото на Толе е помогнало на не един човек по пътя към вътрешното му хармонизиране. Най-отчетливо видях този ефект при една моя клиентка, която вземаше антидепресанти от доста време. Заедно с четенето на неговата книга тя беше започнала да слуша и записи на негови лекции в ютюб. Това, което тя по-късно ми сподели, беше, че скоро след като започне да го чете и слуша, нещо в нея веднага започва да се успокоява. Две седмици по-късно тя е успяла да спре едно от лекарствата, които вземала – за справяне с натрапливите мисли. Словото на този просветлен учител беше станало нейното ново лекарство. Беше започнала да връща силата си, но това вече беше друг вид сила – силата на светлината на съзнанието и на присъствието без спор с реалността на болката и чрез неидентификация.
В сайта има доста публикации с цитати от тази ценна книга, но вярвам, че най-добре е човек да я прочете цялата. При това – не веднъж. За радост, тя е достъпна и за свободен прочит и он-лайн.
Камелия Хаджийска
