Знам от опит, че често хората отказват да извървят пътя на духовното израстване, защото не искат да платят цената. А тази цена има много лица и едно от тях е самотата.
„Друг товар, който съпътства по-високото съзнание и компетентност е самотата – резултат от надхвърлянето на границите на традиционната култура.
Векове наред само малцина след милионите – като Сократ и Исус – несъмнено са се издигали над културните калъпи и опростенческото мислене на времето си. Сега, благодарение на масовите комуникации, психотерапията и Божията милост, бих казал, че стотици възрастни в нашата страна са на върха на вълната. Те мислят достатъчно добре, за да поставят под съмнение конвенционалното и ирационалното мислене. Оспорват сляпата преданост към нацията или племето, както и границите, налагани от собствената им култура, в интерес на израстването си. Те вече не вярват на всичко, което четат във вестниците. Търсят истината и оспорват илюзиите за това какво е „нормално“, тиражирано от обществото и медиите. Проявяват смелостта да не се поддават на заобикалящото ги опростенческо мислене… Те установяват, че на другите им е трудно да ги разбират и да общуват с тях. Плащат цената да се чувстват поне отчасти отчуждени от близките си и изолирани от старите си приятели и културните ритуали.“
Морган Скот Пек, Изкуството да бъдеш бог, 3
Понякога не плащаме цената, защото не знаем, че ТОВА е цената. Но, ако знаем, че самотата е цената, която плащаме да сме все по-верни на вътрешната си природа и в това няма нищо нередно, може би по-лесно ще я платим? Защото, освен всичко друго, да платиш някаква цена, означава да получиш нещо в замяна, и, в крайната равносметка излиза, че всъщност ние печелим. Когато плащаме с това да се чувстваме самотни и неразбрани, ние получаваме нещо много по-ценно – нараснала вътрешна сила и способност да сме независими от мнението на другите, а впоследствие и привличане в живота ни на хора, които са подобни на нас.
Камелия
