Според Памела Крибе, ако искаме да въплътим христовото съзнание в живота си (любовта), ще трябва да извършим прехода от живот, доминиран от енергията на третата чакра (волята), към живот, управляван от по-меките и ненасилствени енергии на четвъртата чакра (сърцето). Този преход обхваща всички сфери на живота ни (включително и отношението към работата и парите) и се случва благодарение на способността да разбираме и да позволяваме. След като извършим този преход ние навлизаме в потока на достатъчност и чувството за изобилие.
Парите са невинни
Като начало добре е да изследваме вярванията, които блокират привличането на енергията на изобилието и нейния най-виден представител – парите, в живота ни. Тъй като по-голямата част от тях не са осъзнати, ние разбираме за тях най-вече чрез чувството за неудобство, когато се спомене думата пари.
„А сега ми се иска да направя няколко бележки относно парите. Във вашето общество духовните и идеалистични хора се сблъскват с липсата на пари. Парите се разглеждат като греховна, низша енергия. Причина за това е асоциирането на парите с властта и богатството за сметка на другите. Практически парите са станали синоним на властта. Тази асоциация е една от причините, поради която потокът на материално благополучие е блокиран във вашето енергийно поле. Но парите са невинни. Парите са поток от енергия, носеща чист потенциал. Парите предлагат възможности. Те са потенциална възможност и като такава няма нищо неправилно в тях. По същия начин получавайки пари, действате заради другите. С пари имате възможност да направите повече за хората. Получавайки повече, създавате повече. Тази творческа спирала винаги създава равновесие между получаването и даването. Това е пътят на сърцето. Следователно не трябва да се страхувате да получавате пари.“
Памела Крибе, „Работа, пари и творчество”
Принципът за саморегулацията е основен закон, който помага да разберем всичко, което се случва в живота ни, включително и психичното ни здраве. Когато обменът между нас и другите е нарушен (включително и по отношение на парите), това води до прегаряне, изтощение и липсата на радост. Аз имам богат личен опит в това отношение. Сещам се за един сън на приятелка, която ме беше сънувала по това време.
„Сънувах, че сме в кръг от много хора и ти правеше курс. Беше всеотдайна. Когато дойде ред за плащане, всеки идваше и оставяше парите пред теб, а ти не посягаше да ги вземеш, стоеше и ги гледаше сякаш не бяха твои. Видях те тъжна, колеблива, неуверена, някак посърнала. Беше дистанцирана. Тогава отнякъде дойде мъжът ми и ти каза да вземеш парите, но ти отказа. Тогава той взе част тях и ги даде на група музиканти, които свиреха в ъгъла на същата стая. Сложи ги в кошничка пред тях, така както само преди миг други хора ги бяха оставили пред тебе. И знаеш ли? За разлика от теб те засияха, лицата им светнаха, направо се преобразиха и засвириха с такава страст, с такава енергия! Същите пари на тях им вляха сила и енергия, видях как челата им стават потни. Само преди миг те свиреха и без пари, също както ти правеше курса в същата тази стая. Но когато дойде ред на парите, ти мислеше, че не ги заслужаваш и стоеше вяла и пасивна пред тях. А същите тези пари преобразиха музикантите и музиката им стана в пъти по-хубава. В тази стая имаше и светлина, насочена като от прожектор. Тя идваше някъде отвисоко. Тази светлина не те огря и твоят ъгъл от стаята остана неосветен, но огря ъгъла, в който свиреха музикантите, и те продължиха да свирят под светлината на прожектора… Питам се, отказвайки се от парите, не се ли отказваме и от светлината, идваща отгоре?“.
Блокажът, който най-често се проявява по отношение на привличането на изобилието в живота ни, е чувството “аз не заслужавам”. Това чувство може да бъде много дълбоко неосъзнато и се изисква огромно усилие, за да го открием. В това отношение много помага и нагласата, че истината винаги има две страни и предизвикателството е да ги съчетаем по правилния начин. Крайностите не са решение, защото нарушават обмен между нас и другите. Затова е добре да се знае, че този обмен не е между нас и другите. Това е обменът между нас и източника на живота.
Потокът на “достатъчното”
Преходът на съзнанието от трета към четвърта чакра, приложен по отношение на парите, означава да изпитваме благодарност за това, което вече имаме, както и да не се страхуваме за своето оцеляване. Памела Крибе нарича това “потокът на достатъчност”. Аз много харесвам този израз, защото приложен по отношение на парите, не поражда чувството “аз не заслужавам” или осъждане, че си алчен.
„Друг енергиен поток, който принадлежи на сърцето, е потокът на „достатъчното“. „Достатъчно“ означава, че всичко, което ми е нужно тук и сега, ми е достъпно и получавам удоволствие от това. Да живееш в потока на достатъчността означава, че в по-голямата си част сте удовлетворени от това, което имате и сте благодарни за това. Усещате се задоволени с това, което ви обкръжава на материално, емоционално, ментално и духовно ниво. Това е изобилие. Това означава да имате достатъчно. В света има достатъчно от всичко, което е нужно за всички вас. Състоянието на „достатъчност“ е естествено състояние на съществуване. Всички сте тук, за да го усетите.“
Памела Крибе, „Работа, пари и творчество“
Както обикновено, лесно е да се каже, но е трудно да се направи. Причината за това е, че чувството за достатъчност идва като страничен резултат от процесите на вътрешната трансформация, а не съзнаваната ни нагласа и его-волята ни. Когато центърът на личността ни вече не е земната ни самоличност, а извира от неговия архетипен източник – Цялостната личност, е лесно да усетим изобилието, за което пише Памела Крибе.
И въпреки че трансформацията е дълъг и трънлив процес, все пак има нещо, което можем да направим, за да ускорим неговите процеси. Като начало е добре да знаем, че ние привличаме изобилието не като изпращаме позитивни утвърждения към вселената. Ние го случваме като търсим преживяването за достатъчност, което идва от промяната в нагласата от това, което ни липсва, към това, което вече имаме. И ако продължава да ни е трудно, да си спомним, че имаме себе си, както и въображението, с което да създадем това, което искаме.
Сещам се за една притча, в която един богат мъж завел малкия си син в бедно семейство. Искал да му даде урок по мотивация за успех в живота като му покаже как живеят бедните. На връщане го попитал какво му е видял и научил. Синът му отговорил:
„Видях, че ние имаме едно куче, а те имат четири. Ние имаме басейн, който стига до средата на градината ни, а те имат поточе, което няма край. Ние имаме фенери, които да осветяват градината ни, а имат звезди през нощта. Нашият вътрешен двор стига до предната част на градината, а техният – до хоризонта. Ние имаме малко парче земя, на което да живеем, а те имат полета, които стигат отвъд очите ни. Ние имаме хора, които да ни прислужват, а те служат на хората. Ние купуваме нашата храна, а те отглеждат тяхната. Ние имаме дебели стени, които да ни пазят, а тях ги пазят приятелите.“
Баща ми е имал много бедно детство, но когато говори за детските си години, виждам радостта му, когато си спомня как е играел с един камък, превърнат във въображението му в кола. Днешните деца имат толкова много играчки, но не съм сигурна, че радостта им е поне половината от тази, за която разбирам по гласа на баща ми. Когато разберем, че чувството за достатъчност е качество на ума, а не на външните обстоятелства, ние помагаме извършването на прехода от трета (волята) към четвърта (сърцето) чакра.
Става ясно защо преквалификацията на ума е толкова важна. Именно в нея е разковничето за търсената промяна. По този повод се сещам за една друга притча. Един просяк успял да стигне до самия цар и поискал да му напълни купичката за просия. Преди да получи просията го попитал дали е сигурен, че наистина може да я напълни. Царят се почувствал предизвикан и се заклел в цялото си богатство, че ще я напълни. Нали е цар?! Оказало се обаче, че всичко, което слагал в тази купичка, изчезвало. Купичката била бездънна и царят накрая също станал просяк. Признал поражението си и попитал каква е тази странна купичка. Просякът му казал, че е направена от човешки череп, затова, каквото и да се сложи в нея, то никога не е достатъчно.
„Достатъчно“ и „малко“ не са едно и също нещо
„Работата е там, че количеството материално изобилие (колко много или малко имате), не е свързано пряко с количеството изпитвано от вас удоволствие. Възлов пункт тук е да намерите вида материално изобилие, който да ви удовлетворява напълно. За едни хора това може да означава живот в самота, в отдалечена къщурка, където имат възможност да получават пълно удоволствие от природата. За други е разкошен дом в града, където получават удоволствие от суматохата и бутането в градската суета. Нищо не предизвиква осъждане от наша страна и от страна на Бог и Духа. Важното е да се намери потока, който ви прави щастливи, който ви дава усещането за пълноценен живот. Това е потока на достатъчността. „Достатъчно“ е усещане, а не вещ.“
Памела Крибе, „Работа, пари, творчество“
Добре е да знаем и за тази част от уравнението по създаване на изобилие в живота ни. Освен благодарността за това, което имаме, да сме осъзнати и за „собствената мяра на удовлетвореност”. Това са различни аспекти на едно и също нещо. Имаше период, в който не правех тази разлика, докато не си дадох сметка, че за мен „достатъчно“ беше станало равно на „малко“. Творческите идеи, които исках да реализирам, обаче не можеха да бъдат реализирани с „малко“. „Достатъчно“ и „малко“ не са едно и също нещо.
Пожелавам ти достатъчно
Представянето на моя опит по темата за парите и чувството за достатъчност няма да е пълно, ако не посоча и основното предизвикателство – дуалността между достатъчно и недостатъчно. Между имам и нямам. Както вече знаем от юнгианската анализа, решението на подобна дуалност е като намерим третото, което ги обединява. Третото, което трансцендира дуалността и надраства конфликта между тези двете, е когато свържем чувството за достатъчност не само по отношение на това, което имаме, но и по отношение на това което нямаме. За да илюстрирам това, което имам предвид, ще използвам отново една притча.
Един възрастен мъж се сбогувал със сина си на летището и на тръгване двамата си пожелали един на друг „да имат достатъчно”. Това пожелание чул друг човек, който впоследствие седнал до възрастния мъж в самолета. Поглеждайки тъжното му лице, го попитал какво означава „пожелавам ти достатъчно”. Отговорът бил, че е той е болен, живее далеч от сина си и това може да е последната му среща с него. И че това пожелание има своето продължение, което само хората от семейството го знаят.
„Пожелавам ти достатъчно слънце, за да поддържа погледът ти светъл.
Пожелавам ти достатъчно дъжд, за да цениш още повече слънцето.
Пожелавам ти достатъчно щастие, за да поддържаш духа си жив.
Пожелавам ти достатъчно болка, за да може дори и малките радости в живота да изглеждат по-големи.
Пожелавам ти достатъчно печалби, за да удовлетвориш нуждите си.
Пожелавам ти достатъчно загуба, за да цениш това, което вече имаш.
Пожелавам ти достатъчно „Здравей“, за да може да преминеш през последното „Сбогом“.
И така, достатъчно е усещане, а не вещ. Духовният подход към изобилието в живота ни е като първо потърсим изобилието вътре, а не вън от нас, и станем простодушни като деца. След като усетим искрена благодарност за всичко, което вече имаме, да потърсим коя е собствената ни мяра за удовлетвореност. Тогава, каквото и да си поискаме, няма да идва от вечно недоволното ни его, а от нашия най-вътрешен център. Тогава тази „светлина отгоре“, дошла в света на формите, за да твори, ще ни помогне да претворим мечтите си в реалност.
Камелия Хаджийска
