Джон Съливан е представен в статията на economy.bg като HR гуру от силициевата долина, автор на над десет книги за управлението на таланти, международно признат лектор и консултант, един от десетте най-добри HR водещи мислители. В същата статия е поместено интервю с него, чиито акценти ме се прииска да споделя, защото светът, в който живеем, драматично се променя, а заедно с него и HR практиките за наемане и мотивиране на талантите в компаниите.
Първо и най-важно, в изключително динамичното време, в което живеем, основното конкурентно предимство на компаниите идва от способността им за иновации. А иновациите идват от хората. Затова хората са основното конкурентно предимство на бъдещето – който може да привлече правилните хора, ще има това конкурентно предимство. Правилните хора се наричат „таланти“.
Второ и не по-малко важно, за управлението на талантите се изисква не по-малко талант. Няма значение към кое от поколенията X, Y или Z принадлежиш – ако си талант, има едно основно нещо, което да те мотивира да дадеш най-доброто от себе си в работата си и то е да знаеш, че тя е най-добрата за теб. От множеството съставки на най-добрата работа – такива като възможност за развитие, учене, заплата, поемане на рискове и прочие, най-важното е чувството, че с нея променяш света като виждаш резултата от това, което правиш. Най-талантливите служители търсят смисъла от това, което правят.
Трето, което намирам за много интересно. Има няколко важни промени в практиките на подбор на кадри. Интервютата за работа вече са демоде. Не вършат работа. Това, което върши работа, е дадеш конкретен проблем на човека и да видиш как той ще го реши. Също така променена е и нагласата към напусналите бивши служители на компанията. Докато преди време не се гледаше на тях с добро око, защото се възприемаше като липсата на ангажираност или лоялност, сега те се възприемат като тези, които са били най-напредничави и това е била истинската причина да се демотивират от работата си. Затова политиката на компанията е да си ги върне обратно – т.нар. бумеранги. В добавка на това, най-бързо развиващите се компании вече не се интересуват от такива класически доскоро критерии за подбор на кадри като ангажираност и лоялност. Не, че те не са важни. Просто знаят, че ако човек е мотивиран, защото работи най-добрата за себе си работа, чувства се страхотно, вижда смисъл от това, което прави, това го вдъхновява, той ще дава най-доброто от себе си. А няма как да даваш най-доброто от себе си, без да си ангажиран или лоялен.
Камелия
