След представянето на Лиз Грийн за психологическата интерпретация на Венера, искам да споделя и написаното от Алън Оукън за нейното езотерично значение, когато става управител на знака Близнаци.
В своята книга „Астрология за душата„, главата за Венера, той започва с цитат от Алис Бейли, че Венера е “алтер-егото на Земята”. С други думи, “Венера спрямо Земята е това, което е висшият Аз спрямо човека”. Психологически това означава, че същността на духовното Аз на човечеството е любовта. Че всяко „одухотворяване на материята“ означава въплъщаване на духовния принцип на любовта на Земята. Но тъй като Земята е светът на дуалността в материята, оттук и основното предизвикателство – как да въплътим принципа на привличането и свързаността на място, където всяко нещо има своята противоположност? Където също толкова съществуват и силите на отблъскване и отделеност, които в своята същност са всички болезнени емоции, включително и чувството на самота?
Именно тук на помощ идва езотеричното разбиране на тази планета, което е подходящо за индивидите, чийто Аз-център вече произтича връзката с Аза на Цялото. За разлика от екзотеричното значение на тази планета, чиято същност е извличане на чувството за вътрешна ценност чрез правене на нещата, които ни носят удоволствие и радост, езотеричната Венера се проявява по много различен начин. Духовното измерение на планетата на любовта е да бъде „фокусираната воля на ума на Бога„.
“Основната концепция, която имаме за любовта – особено онзи аспект, който е романтизиран, възпят в песни и стихове, търсен в края на земята и представян най-общо като единението на човешките същества – едва ли я представя като логична по природа! Същностното качество на съзнанието обаче – основната еманация на Божественото върху плана на причинността и въплъщението Му като човечество – е чиста изява на Универсалния Ум. На ниво Душа Венера е средството за появата на Принципа на Любовта в Живота посредством фокусираната воля на Ума на Бога… Именно това осветено човешко същество е инструментът на Божията Любов.„
Алън Оукън, „Астрология За душата“, с.309
За да се разбере какво психологически се има предвид под горното, добре е да разгледаме поотделно двете основни понятия, които я описват:
- Фокусирана воля.
- Ум на Бога.
Венера e функция за синтез
Когато говорим за воля, ние говорим за най-силното желание. Волята е качество на емоционалната интелигентност и като такова произтича от нещата, които са важни за нас – от нашите ценности и желанието да ги следваме. Ценностите на земното ни его по отношение на любовта обаче са различни от ценностите на висшето ни Аз. На нивото на земното ни аз Венера се проявява като принцип на удоволствието, оттук идват проблемите с обвързването. Ако връзката не доставя удоволствие, Венера започва да го търси другаде.
Това е първопричината за любовните триъгълници, при които в любовницата (любовника) се реализира принципа на удоволствието, а чрез съпругата (съпруга) – принципа на реалността. В този случай противоположностите между баналност и романтика се проектират в нещо външно, но това прави и двете връзки непълноценни, а човекът в ролята на предателя страда заради разделената си воля. Въпреки че за някои индивиди влизането в любовен триъгълник „работи“ без да поражда големи драми, това не е така за индивидите, за които е дошло време да въплътят духовното измерение на любовта.
Моралният конфликт в този случай е твърде голям, като целта от страданието е да бъде гориво за развитието на душата и обединението на противоположностите на едно ново ниво на съзнание. Именно тук на сцената се проявава висшето измерение на Венера като фокусираната воля на ума на Бога. В тази роля тя може да обединява разпокъсаните ни желания и като такава е функцията на синтез. А синтезът, както казва Оукън, е „процесът на израстване на душата„.
Венера превръща знанието в мъдрост
Тук идва втората част от определението за Венера – като умът на Бога, който се проявява като мъдрост. Защото само мъдростта, която вижда и двете части на уравнението и преценява коя от тях е валидна във всяка конкретна ситуация, може да намира правилния начин за обединение на противоположностите по хармоничен и непротиворечив начин.
„Функцията на Венера е да превръща знанието в мъдрост. Тя хармонично свързва нисшите и висшите ментални способности чрез ритъма на взаимодействието, въплътено в нейния знак Близнаци. Фокусът й в човешкия организъм е посредством Аджна чакра – Третото око, Окото на бивола, Рогът на Еднорога и пр. Това е седалището на мъдростта и обектива, през който по-еволюиралото човешко същество възприема света. Поради това Венера е фокусът на синтеза, решението на полярността и слятата дуалност, водеща до разрешението на дуалността. Именно Венера насърчава дипломацията и установява Правилни човешки отношения между всички хора и нации. Големият потенциал на Венера се съдържа в способността й да поражда хармонични отношения между двойките противоположности, като по този начин способства за творческата изява на всички нива. Това може да се сравни с функциите на Меркурий, който събужда съзнанието, свързвайки опозициите, но не ги хармонизира или съчетава.“
Алън Оукън, Астрология на душата, с.310
Изцяло съм съгласна с подобна гледна точка. Психологически първа е диференциацията – разграничението между различните части, които са във вътрешен конфликт. Неспособността на ума да назове и формулира вътрешния конфликт под формата на противоположни желания и импулси, поражда напрежение. Затова първата крачка в това отношение е да се дадат имена на двете страни в конфликта. Астрологически това е функцията на Меркурий, който може да вижда и да разграничава двойките противоположности, чрез които архетипът се манифестира на Земята.
След като назовем двете части на вътрешния конфликт следващата стъпка е да намерим подходящия начин да ги обединим по нов и хармоничен начин. Това обединение обаче не може да се случи на конкретно ниво, защото конкретното неизбежно е феномен от света на дуалността и като такова представлява едната или другата част от двойката противоположности. Именно тук на сцената идва ролята на саможертвата – необходимостта да пожертваме конкретното, за да развием ново качество на нивото на душата.
„Когато Венера действа посредством съзнанието на центриран в Душата индивид, понятието любов и нейните функции придобиват съвсем различен смисъл. Тази нова концепция за любовта кара човека да си постави за цел да координира Активния си разум така, че той да поражда обединителни актове на добра воля и да съдейства за Правилните човешки взаимоотношения. Това често изисква нисшата, насочена към личността природа на любовта, да бъде жертвана, така че трансперсоналните качества на любовта да предизвикат безличностна ориентация в живота…”
Алън Оукън, „Астрология за душата“, с.310
Възможно е подобни езотерични текстове да се четат и разбират трудно. За мен обаче те са много важни, защото знам какво психологически стои зад подобни изказвания. Темата саможертвата е централна за любовта, защото само чрез саможертва може да се постигне обединението и синтезът. Но тази саможертва трябва да произтича от връзката с мъдростта, защото его-умът може да размени местата и това, което изглежда като саможертва, да се окаже скрита форма на сделка и его-манипулация.
Връзката на тези идеи с аналитичната психология
Лесно е да се види връзката между по-горните идеи и аналитичната психология на Юнг.
- Там функцията на синтез се нарича „трансцендентна функция„.
- Мъдростта се открива в символа на „Справедливото слънце„, което е справедливо, защото може да гледа едновременно в двете противоположни страни и, в този смисъл, то съответства на символа на Аджна чакра – две листчета, насочени в противоположни посоки.
- А саможертвата се разглежда като неизбежен атрибут на обединението на противоположностите (Виж: Мари Луиз фон Франц: Жертвата и това, което се жертва, са едно и също – Азът).
В следваща статия ще представя идеите на Мари Франц по тази тема, а сега ще обобща най-важното за езотеричното значение на Венера, а именно че тя е средството за въплъщение на любовта на Земята чрез развитието на качествата на мъдростта и готовността за саможертва.
Едва когато умът ни се научи да вижда живота като двойка противоположности и да преценява във всеки конкретен момент коя част от дуалността е необходимо да се прояви и кое да се пожертва, започваме да вземаме решения, основани на любовта.
Камелия Хаджийска
