Как мислите, че протича процесът на промените, към които се стремим? Колко време смятате, че ви отнеме, за да промените свой навик, който не ви кара да се чувствате добре? Например, емоционалния навик често да се тревожите, че нещо лошо ще се случи и съпътстващата го нужда да контролирате повече неща, за да се избегне събитието, което е повод за вашия страх? Или, да промените навика си лесно да се почувствате виновни в отношенията си с другите, защото сте се научили още от малки да се възприемате като отговорни и за неща, за които не би трябвало да се чувствате отговорни - например за изборите на другите да реагират по един или друг начин на нещата, които вие правите?… Мислите ли си, че след като веднъж разберете откъде идва проблемът, пътят за неговото решаване вече е кратък? А промяната – близка и гладка?

Не знам как вие отговаряте на тези въпроси, но съм разбрала колко много заблуди има по отношение на представата за това, как се случват очакваните промени. И, защото тези заблуди могат да изиграят решаваща роля в желания процес на търсените промени (какъвто е например, психотерапията), аз не се уморявам отново и отново да обяснявам в началната среща с нов клиент за това какво може да очаква, ако се ангажира да посвети енергия и време на този трансформиращ себе си процес. Сега ще го споделя и с вас като за илюстрация ще използвам графиката от книгата на Метхилд Шефер „Енциклопедия на Цветята на д-р Бах“.

С тази графика тя описва два класически модела на протичане на лечението с Цветята на д-р Бах, представени от нея като  „първоначална реакция с тенденция нагоре“ и „първоначална реакция с тенденция надолу“. Тази своеобразна „крива на промените“ описва по превъзходен начин не само процесите на лечение с Цветотерапията, но и типичния модел на осъществяване на лечебната промяна във всеки вид психотерапевтична работа. Това е и начинът, по който се въобще се променяме в живота си – със или без помощта на терапевт! Затова е ценно за го знаем…

Ето, по-долу,  тази графика . Какво си мислите, като я гледате? 

 Какви изводи за психичната природа на промяната можете да си направите от нея?

Ето и моят коментар по тази „крива на промените“. В него става ясна и причината защо искам всеки човек, който съзнателно се е заел да осъществява някаква положителна промяна в живота си да го знае – защото искам да не се обезсърчава! Ето защо мисля така:

•  Ако погледнете, например, първата крива в графиката, която показва модела на промяна с „първоначална реакция нагоре„, ще видите, че след тенденцията „нагоре“, всъщност има „надолу“ – и то не само надолу, ами и малко под първоначалното състояние на започване на промяната! Това е моментът, в който много хора се обезсърчават! След като са усетили подема на енергията, която идва от новото разбиране и освобождаването от дълго носен емоционален товар, идва спад… в който вероятността да си кажат „Ами да, това е доказателство, че всъщност не мога да се променя, че истинската промяна е невъзможна“ (а, ако са започнали психотерапия, да си кажат, „ами да, този терапевт не може да ми помогне„). Не, това не е доказателство за това, че търсената промяна е невъзможна (със или без помощта на терапевт), а е доказателство за нещо друго - че процесът на промените изисва усилие и търпение. Без усилие, търпение и силно желание търсената промяна не може да се случи! Това е моментът, в който много хора се обезсърчават. Защото промяната не се е случила изведнъж… и се отказват да осъществят позитивните промени в живота си.
• Ако погледнете и втората графика за промените – с „първоначална тенденция надолу„, положението ще ви се стори дори още по-обезсърчително! Вместо подобрение, се получава влошаване! Отишли сте при психотерапевт, а настъпва момент, в който започвате да се чувствате дори по-зле, отколкото в началото! (Сега разбирате защо искам да внеса малко яснота по темата – нали:)? Тук има още една заблуда – а именно, че промяната е постепенен процес, който върви все по-нагоре и по-нагоре… докато не се постигне целта. Дори и да включвате в разбирането си за промените идеята за търпението и усилията – сега добавете и идеята, че понякога нещата преди да се подобрят, се влошават! Това са така наречените „лечебни кризи“, които са индикатор, че потиснати психични съдържания започват да излизат на повърхността на нашето съзнание и срещата с тях не е особено приятна. Това може да са „истини“, които сме избягвали да видим дълги години – те често се отнасят до идеализирани представи за себе си и за значимите други, така че тяхното виждане наистина може да бъде много болезнено! Толкова болезнено, че да се откажем от процеса на промяната! Точно тук е важно да си спомним, че това е просто едно изпитание, което, ако го преодолеем и не се откажем, нещата ще тръгнат все пак нагоре… Това, което трябва да се знае, ако преминавате през подобен момент, е, че особено важно е да не се опитвате да потискате отново и да връщате обратно болезнените чувства и мисли, които съпътстват лечебната криза. Това би навредило на процеса! Това, което е най-уместно в този случай, е да ги възприемете като обективен наблюдател – все едно гледате емоциите и мислите на друг човек, и да ги изследвате с нескривано любопитство.

Аз си казвам в такива случаи сама на себе си „Я, гледай какви гадинки са се крили в тъмното на моята Сянка! Колко интересно…“ „Колко интересно!“ за мен  е най-добрата реакция, която подпомага процесите на промяна, основана на осъзнаването - независимо дали са с тенденция нагоре или надолу. „Колко интересно!“… И, ако наистина безпристрастно наблюдавате себе си, ще видите, че тази крива на промените е точна! И, че промяната не се случва изведнъж – а чрез поредица от флуктуации с различна амплитуда, които, без значение в каква посока са започнали – нагоре или надолу, винаги стигат до една и също място – по-високо от първоначалната точка на желаните промени!