Психично здраве и духовно развитие

 


Крива на промените

Освен вярванията, които свързват психичното здраве със средностатистическите норми за нормалност има още един вид вярвания, които изкривяват възприятието за правилната употреба на психотерапията. Те се отнасят не до съдържанието на процеса на осъществяваната промяна, а до начина, по който тя се случва – накратко, как тя се разгръща във времето. Обикновено позитивните знаци на промяна се свързват с подобрение, но на практика подобрението не се случва чрез постепенен прогрес към все по-добро и по-добро. Често се случва нещата дори се влошават преди да се подобрят.

Комерсиализмът в областта на психичното здраве щедро обещава бързи и лесни решения, но особено когато става дума за душевни процеси на промяна, това е много далече от реалността. Истината е, че дълбоките психични промени изискват не малко време, ангажираност и усилия от страна на човека, преживяващ криза. Особено вредни тези вярвания са след като терапията вече е започнала, предразполагайки човека да се откаже насред пътя или при първото по-голямо препятствие по него.

За да внеса яснота по отношение на това какво човек може да очаква, ако се ангажира с процеса на вътрешните промени, ще използвам за илюстрация споделеното от Метхилд Шефер в книгата й „Енциклопедия на Цветята на д-р Бах“. Там тя описва два класически модела на протичане на лечението с Цветята на д-р Бах – нарича ги „първоначална реакция с тенденция нагоре“ и „първоначална реакция с тенденция надолу“.

12

Тази своеобразна „крива на промените“ е отлично графично представяне не само на процесите на лечение с Цветотерапията на д-р Бах, но и на промяната във всеки вид психотерапевтична работа. Това е и начинът, по който по принцип протича процесът на промяна в живота ни – със или без помощта на терапевт. Знанието за това е мощен помощник срещу реакцията за обезсърчение, която е неизменна част по пътя на промените.

Подобен момент, когато има голяма вероятност да се появи обезсърчение, е след първоначалния подем, който идва в резултат от освобождаването на дълго носения емоционален товар и новото разбиране за проблема. Тъй като подобен подем не може да се задържи дълго, има вероятност последващият спад да се съпътства с мисли от рода на „Това е доказателство, че всъщност не мога да се променя, че истинската промяна е невъзможна„. Не, това не е доказателство за това, че търсената промяна е невъзможна. Тя е доказателство, но за нещо друго, а именно че процесът на промените изисква усилие и търпение. Без усилие, търпение и ангажираност – основните съставки на всяка вътрешна промяна, нито една значима промяна в живота ни не може да се случи.

Не по-малко обезсърчително е и ако след първоначалната среща с терапевта се почувствате не по-добре, а по-зле. Макар и много рядко, съществува и такава възможност. Заблудата тук се лекува с разбирането, че понякога нещата преди да се подобрят, се влошават. В хомеопатията това се разглежда като „лечебна криза“ – индикатор, че потиснати психични съдържания започват да излизат на повърхността на съзнанието и срещата с тях не е особено приятна. Това може да са „истини“, които сме избягвали да видим дълги години и които се отнасят до нереални представи за себе си, за значимите други, за нещата от живота като цяло. Подобно осъзнаване може да бъде много болезнено – толкова болезнено, че човек може да реши да се откаже и да спре по средата, предпочитайки да остане със заровена глава в пясъка.

Това, което помага в подобни състояния, е човек да разглежда неприятните преживявания като знак за пречистване от старото и изпитание за ангажираност към процеса на промените. Също така е важно да не се опитва отново да потиска болезнените чувства и мисли, които неизбежно съпътстват лечебната криза, а да ги наблюдава като безпристрастен свидетел – все едно наблюдава емоциите и мислите на друг човек, и да ги изследва с нескривано любопитство. Когато аз самата съм преминавала или преминавам през подобни неща, на мен лично ми помага когато си казвам, „Я гледай какви гадинки са се крили в тъмното на моята Сянка! Колко интересно…“

Винаги идва момент, в който кривата на промените отново тръгва нагоре. Ако решите безпристрастно да наблюдавате себе си и начина, по който промените в живота ви се случват, ще видите, че по-горната крива на промените е точна – промяната не се случва изведнъж, а чрез поредица от флуктуации с различна амплитуда. Без значение в каква посока са започнали – нагоре или надолу, те винаги стигат до място, което е по-добро от това, от което сте тръгнали.