публикувано 09.07.2012 от Камелия Хаджийска в Self help
 
 

Интелигентните емоции

Вече съм на вълната на подготовката на Водния ритрийт в края на този месец и загрявам за него през темата за емоциите. Защото водата е символ на много неща и едно от тях са емоциите. А емоциите са изключително важни, за да бъдем в хармония със себе си, с другите и да сме щастливи. Голямото предизвикателство, обаче, е да се отнасяме към тях интелигентно.

Темата за емоционалната интелигентност, макар и относително нова ( моделът за ЕИ е предложен за първи път от Питър Саловей през 1990 година) вече е доста позната и популярна благодарение на множеството книги за нея, които от доста години има на пазара. И това много ме радва, защото в интелигентното отношение към емоциите се съдържа ключът за успеха в живота ни. В сайта на Футурист вече споделих каква е връзката между IQ, емоционалната интелигентност и успехът в живота ни в една друга публикация за Интелигентните емоции. А в този сайт искам да споделя за една друга връзка  – между ЕИ и психичното здраве.

Изследователите са установили, че докато между коефициента на интелигентност и нивото на емоционалната ни интелигентност няма корелация, т.е. те са независими една от друга, то между нивото на психично здраве и нивото на емоционална интелигентност има такава. При това много силна и пряка зависимост! Това означава, че колкото по-интелигентно се отнасяме към нашите емоции, толкова по-високи нива на психично здраве имаме. С други думи, психичното ни здраве пряко зависи от способността ни да имаме здрав контакт с емоционалния си свят – да сме в непрекъснат контакт с тях и да ги изразяваме адекватно.

Важността на непрекъснатия контакт с емоционалния ни опит е най-отчетливо изразена от създателят на гещалт-терапията Фритц Пърлз. Емоцията, според него, е постоянен процес, който във всеки момент от живота притежава в някаква степен чувствен тон за приятност или неприятност, и именно той е нашия ориентир за това, кое е ценно за нас или не, кое е източник на опасност и кое – не. Ако емоциите се възприемат не като заплаха за рационално управление на своя живот, а като ориентир, съставляващ единствено възможната основа за рационална организация на човешкото съществуване, се открива път към култивиране на непрекъснато осъзнаване на техните мъдри съвети. Ако използваме метафора, да сме в непрекъснат контакт с емоциите си означава да приличаме на шофьор, който постоянно осъзнава как работи мотора на колата, дори това да не е в централния фокус на неговото внимание. При звук, който показва, че нещо с мотора не е наред, той ще забележи промяната веднага и ще може да отстрани повредата навреме, преди да е станало твърде късно. Човекът, който не осъзнава непрекъснатостта на емоционалния си опит, прилича на шофьор, който, за да не се безпокои, не осъзнава какво се случва с мотора и това му пречи да реагира своевременно.

Освен непрекъснатостта на контакта с емоциите ни, друг важен знак за психично здраве е способността ни да ги диференцираме, да улавяме различните им нюанси. Защото емоциите като такива не са смътни и дифузни – те са дотолкова диференцирани, доколкото е диференциран самия човек, който ги преживява. Ако човекът преживява своите емоции като смътни и груби, то тези термини могат да бъдат отнесени към самия него. Най-категорично това изразява Д. Вискът в книгата си “Езикът на чувствата”: „Тъй като толкова много от това, което знаем, зависи от нашите чувства, то да бъдеш потопен в неясни и смътно доловени чувства означава да бъдеш обгърнат от един неясен свят. С по-голямото освобождаване на съзнанието на хората спрямо техните чувства намалява значително и потребността от бдителност по отношение на застрашаващите неща в заобикалящия ги свят – защото освободения човек, вместо да се крие от своите чувства, ги използва като ръководство, интерпретиращо света, в който живее„.

Чувствата са и най-пряката реакция на нашето възприятие, според Д. Вискът. Мисленето е много по-недиректен начин за справяне с действителността, отколкото усещането. Възприемането на света по пътя на интелекта е толкова различно от неговото “усещане”, както изучаването на една държава по книга се различава от живеенето в нея, казва Вискът. И уточнява: „Ако не сте вътре в чувствата си, не сте в реалния свят. Затова истината се крие в чувствата – това, което правите с тях, ще определи дали живеете с истината или лъжата. Чувствата може да бъдат прикрити, отречени, осмислени, но едно болезнено усещане не ще изчезне, докато не премине по своя естествен начин на развитие. Всъщност, когато едно болезнено чувство бъде отбягвано, често неговите болезнени последици се запазват по-дълго време и тогава става изключително трудно човек да се справи с него.

Става ясно колко изключително важно за нашето психично благополучие е да се отнасяме към емоциите си интелигентно. Това означава – да ги забелязваме в момента на тяхната поява, да ги разбираме в техните нюанси и нуждите, които стоят в основата за тяхното възникване, да се грижим за тях и ги изразяваме по подходящ начин. На мен лично най-много в това отношение ми помага да гледам на емоциите като на детето, а на умът – като родителят, който бихме искали да имаме за нашето дете. Ако емоционалната интелигентност в същността си е здравата връзка между ума и сърцето, то пътят към нея преминава през осъзнатия диалог между тези две наши части. Този вътрешен диалог има една единствена цел – да им помогне да се разбират взаимно, така че на мястото на взаимното неразбиране, отхвърляне и конфликтност, да дойде хармонията и взаимното разбирателство.

Повече по тази тема можете да прочетете и в публикациите за Лекуване на емоционалното ни тяло 1, и Лекуване на емоционалното ни тяло 2.

Камелия