Зорба-Буда

Това е продължение по темата за двете истини от предишната статия „Депресията и истината за тялото“. То започва с откъс от книгата на Казандзакис „Зорба гъркът„, който Петя ми изпрати и който прекрасно илюстрира как изглежда обединението на тези две истини.

„…Изтегнах се в кабината си, взех една книга. Буда все още властвуваше над тревогите ми; зачетох „Диалога между Буда и Пастира“, който през последните години изпълваше гърдите ми с мир и сигурност.

„Пастирът: — Яденето ми е готово, издоих овцете си; залостена е колибата ми, пламти огънят в огнището ми; а пък ти вали си колкото си щеш, небе!

Буда: — Нямам вече нужда ни от храна, ни от мляко; ветровете са моята колиба, угасна огънят в огнището ми; а пък ти вали си колкото си щеш, небе!

Пастирът: — Имам волове, имам крави, имам бащини ливади и един бик, който покрива кравите ми; а пък ти вали си колкото си щеш, небе!

Буда: — Нямам нито волове, нито крави; нямам ливади. Нямам нищо. Не се боя от нищо; а пък ти вали си колкото си щеш, небе!

Пастирът: — Имам си една пастирка, послушна и предана; от години вече е моя жена и ми е хубаво да си играя с нея през нощта; а пък ти вали си колкото си щеш, небе!

Буда: — Имам една душа, послушна и свободна; от години вече я упражнявам и уча да играе с мен; а пък ти вали си колкото си щеш, небе!“

След красотата на този диалог усещам неудобство да продължавам с рационални коментари. Аз обаче ще рискувам, защото искам да цитирам още нещо – една от основните идеи на Ошо за новия човек на бъдещето. Той нарича този нов човек „Зорба- Буда“, защото неговата основна характеристика ще бъде обединението между Небето и Земята, между материалното и духовното. Човекът на бъдещето ще бъде цялостен:

„Зорба е основата, а Буда е дворецът. Буда е върхът, но камъните в основата са поставени от Зорба. Ще бъде много глупаво да избереш да бъдеш Буда, без да имаш камъните в основата.

Аз съм абсолютно математичен по отношение на това: Зорба трябва да бъде там и колкото по-силен е той, толкова по-добре е за Буда да дойде като възможност. Така че аз мога да стана Буда всеки момент, но Зорба е абсолютно необходим като базисната енергия, от която вътрешният Буда ще бъде издялан.

Аз избирам камъкът…. а Буда е лесен. Той е въпрос само на отваряне на очите ти. Аз не се тревожа за Буда; аз се тревожа за хора, които не са Зорба. Как те ще станат Буда? Те нямат никакъв базисен материал, от който Буда да бъде направен…

И цялата тази бедност е дошла до хората от нашите религиозни водачи. На тях им е казано да не са материалисти. На тях им е казано да бъдат целомъдрени. На тях им е казано да живеят бедни. На тях им е казано, че животът е дошъл чрез грях. Всички тези неща са разрушили техния Зорба. Ако не беше това, всеки човек е роден като Зорба Гъркът…

И, ако всичко върви според това как аз го виждам, всеки човек ще умре като Зорба-Буда. Между Гъркът и Будата няма голяма дистанция, но първо ти трябва да бъдеш Гъркът„. ОШО

Този цитат добавя още нещо много важно за това как да съвместяваме истината на тялото и истината на духа в себе си – като първо се погрижим за основата. Тази основа се отнася до корените и е другата част от истината за тялото. След толкова дълги години на духовна едностранчивост е дошло време да интегрираме „тъмната част“ и да осъзнаем, че нашият нашият проблем не е Буда. Нашият проблем е Зорба, защото той е основата.

Камелия Хаджийска

Още по темата: Джон Уелууд „Човешка природа, Буда природа“