Ето още малко продължение по темата за двете истини – метафорично изразени в откъс от книгата на Казандзакис „Зорба гъркът“. Това е откъс, който ми изпрати Петя, и за който търпеливо чаках да му дойде времето, за да го „предам нататък“. Е, какво по-добро време от времето след последната публикация?! Ето и откъса:
„…Изтегнах се в кабината си, взех една книга. Буда все още властвуваше над тревогите ми; зачетох „Диалога между Буда и Пастира“, който през последните години изпълваше гърдите ми с мир и сигурност.
„Пастирът: — Яденето ми е готово, издоих овцете си; залостена е колибата ми, пламти огънят в огнището ми; а пък ти вали си колкото си щеш, небе!
Буда: — Нямам вече нужда ни от храна, ни от мляко; ветровете са моята колиба, угасна огънят в огнището ми; а пък ти вали си колкото си щеш, небе!
Пастирът: — Имам волове, имам крави, имам бащини ливади и един бик, който покрива кравите ми; а пък ти вали си колкото си щеш, небе!
Буда: — Нямам нито волове, нито крави; нямам ливади. Нямам нищо. Не се боя от нищо; а пък ти вали си колкото си щеш, небе!
Пастирът: — Имам си една пастирка, послушна и предана; от години вече е моя жена и ми е хубаво да си играя с нея през нощта; а пък ти вали си колкото си щеш, небе!
Буда: — Имам една душа, послушна и свободна; от години вече я упражнявам и уча да играе с мен; а пък ти вали си колкото си щеш, небе!“
След красотата на този диалог ми изглежда доста неуместно да се пишат каквито и да било рационални коментари. Аз, обаче, ще рискувам. И то е, защото искам да цитирам още нещо – този път от Ошо, според който новият човек на бъдещето ще бъде именно това – Зорба- Буда, т.е. цялостен:
„Зорба е основата, а Буда е дворецът. Буда е върхът, но камъните в основата са поставени от Зорба. Ще бъде много глупаво да избереш да бъдеш Буда, без да имаш камъните в основата.
Аз съм абсолютно математичен по отношение на това: Зорба трябва да бъде там и колкото по-силен е той, толкова по-добре е за Буда да дойде като възможност. Така че аз мога да стана Буда всеки момент, но Зорба е абсолютно необходим като базисната енергия от която вътрешния Буда ще бъде издялан.
Аз избирам камъкът…. а Буда е лесен. Той е въпрос само на отваряне на очите ти. Аз не се тревожа за Буда; аз се тревожа за хора, които не са Зорба. Как те ще станат Буда? Те нямат никакъв базисен материал, от който Буда да бъде направен…
И цялата тази бедност е дошла до хората от нашите религиозни водачи. На тях им е казано да не са материалисти. На тях им е казано да бъдат целомъдрени. На тях им е казано да живеят бедни. На тях им е казано, че животът е дошъл чрез грях. Всички тези неща са разрушили техния Зорба. Ако не беше това, всеки човек е роден като Зорба Гъркът…
И, ако всичко върви според това как аз го виждам, всеки човек ще умре като Зорба-Буда. Между Гъркът и Будата няма голяма дистанция, но първо ти трябва да бъдеш Гъркът“. ОШО
Този цитат според мен добавя още нещо много важно за това как да съвместяваме истината на тялото и истината на духа в себе си – като първо се погрижим за основата. А основата се отнася до тялото. Ако си позволим радостта на Пастира, чувствеността на земния Зобра, осъзнаването на нашата Буда-природа ще дойде естествено след това. На фона на толкова усилия по развиване на духовната страна в себе си и оттласване от земното един просветлен учител – Ошо, казва, че нашият проблем не е Буда, нашият проблем е Зорба. Защото Зорба е основата.
Камелия Хаджийска