От много време отлагам да напиша статия в сайта си, в която да препоръчам едно много важно и ценно четиво: статията-интервю с Джон Уелууд „Човешка природа, Буда природа“, с подзаглавие „За „духовния байпас“, отношенията и Дхарма“, публикувана в Spiralata.net в превод на Петя Стоянова. И, тъй като не знам докога ще ме мъчи агонията на отлагането – обсъжданата тема там е изключително важна и да напиша статия с мои коментари по нея явно ще отнеме доста време, сега реших поне да я препоръчам, да предам нататък нейното послание за това какви опасности има по пътя на духовно търсещия човек и каква е връзката им с психичното здраве.
Авторът на статията – Джон Уелууд, е известен трансперсонален психотерапевт, популярен автор на многобройни книги и утвърден обучител на психотерапевти в „психотерапия в духовен контекст“. Основното, което той споделя в интервюто на Тина Фосела, е, че
има много хора, които използват духовните практики, за да избегнат нерешени лични проблеми, и, че рано или късно нерешените проблеми във взаимоотношенията с другите хора излизат на повърхността.
Това се е случило, както на него самия, така и на многобройните хора, с които професията му на психотерапевт го е свързала. За да назове наблюденията от своя опит той въвежда понятието „духовен байпас“, както и „рана на отношенията“ – „рана на сърцето“, която е причинена от взаимоотношенията ни с другите.
Съгласна съм с всяка дума от това мъдро четиво. То отговаря и на моите наблюдения като психотерапевт, изследващ духовните измерения на човешкото страдание и начина, по който да го лекуваме/трансформираме. И, макар че има още неща, които с удоволствие бих добавила и от своя опит, тъй като не знам кога това ще стане, сега с голяма благодарност към Петя Стоянова и Spiralata.net препоръчвам тази статия на всеки, който сериозно се е посветил на духовното си израстване. Нека този човек знае, че:
Най-голямата от опасностите пред Западния човек, който удовлетворява духовните си търсения с Източни практики, е опасността да покрие „раната на сърцето“, вместо да я излекува. Човешките взаимоотношения са лечението на тази рана. Или, по-точно казано, те са ножът, който първо наранява, а след това и лекува, но само ако човек роди в себе си разбирането и мъдростта.
Ето какво казва Уелууд:
„Опитът да се премине отвъд нашите психологически и емоционални проблеми посредством избягването или заобикалянето им е опасен. Това създава травмиращо разделение между нашата буда-природа и човешката ни същност и води до концептуален, едностранчив вид духовност, когато единият полюс на живота се засилва/издига/преекспонира за сметка на неговата противоположност: Абсолютната истина е предпочетена пред относителната, безличното пред личното, пустотата пред формата, трансцендентността пред въплъщението и безпристрастието пред чувството. Човек би могъл например да се опитва да практикува непривързаност като отхвърли нечия нужда от любов, но това само премества тази нужда по-дълбоко, така че тя често става несъзнавана и действа прикрито по един вреден начин.“
Тъй като тази статия за мен е много ценна, за всеки случай давам възможност за достъп до нея и по още един начин – оттук: