Зоната на безопасност

Как точно в общуването се случва превключването от нивото на съдържанието към нивото на отношението, когато разговорът стане труден, може да се разбере най-добре с примери. А това е обемна и сложна задача, с която авторите на препоръчаната от мен вече многократно книга „Ключовите разговори“ са се справили отлично. Моята цел със серията публикации по темата за човешкото общуване напоследък е друга – да насочи вниманието към нивото на комуникативните нагласи, т.е. на базисните принципи, залегнали в основата на успешното общуване между хората. Такива като познанието за двата пласта на общуването и как можем да излезем от порочния кръг на циркуларни взаимодействия като превключим към нивото на мета-комуникацията, т.е. към изясняване на отношенията.

Един основен ориентир за това кога да направим това превключване е да наблюдаваме доколко разговорът между нас и другия се случва в „зоната на безопасност“. Този израз – „зоната на безопасност“, ще срещнете многократно, когато четете книгата за „Ключовите разговори“, защото именно той указва как да се справим с най-важната бариера в общуването ни с другите хора – липсата на доверие. Ако липсва доверие към вас – към във вашата добронамереност и адекватност на реакциите ви, дори и да кажете най-блестящите аргументи в своя полза, те няма да бъдат чути. Всичко, което кажете, ще бъде изопачено от филтъра на страха и липсата на доверие. Всичко.

https://t1.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcRp8g0RI6OenT13Kxj0tKJoSKQu6o7paP_ROwWmGBFHrlmMUJY5„Когато човек се чувства застрашен, ослепява за всичко друго. Бъдете нащрек за проблеми със сигурността. Така не само ще разберете, когато диалогът е в опасност, но и ще поддържате мозъка си функциониращ.

Както вече казахме, когато емоциите се разпалят, много от ключовите функции на мозъка една по една започват да изключват. Подготвяйки се за борба или бягство, организмът ограничава периферното ви зрение. Доказан факт е, че в моменти на реална опасност, почти не сте способни да видите нищо, което не е непосредствено пред вас. По същия начин, когато разговорът върви на зле, вие не виждате нищо друго освен собственото си мнение. Но ако успеете да се отделите от непосредственото съдържание на конкретния спор и започнете за следите за признаци на страх, вие ще активирате отново мозъка си и ще възстановите изцяло диапазона на „зрението“ си.“

с. 70 от книгата „Ключовите разговори“

Накратко, всеки път, когато усетите, че има признаци на страх, е време да превключите към нивото на отношенията. И да започнете да изследвате – питайки и давайки предположения – какво точно е накарало другия да реагира с подозрение или враждебност, както и дали вие имате по някакъв начин принос към това. Знам, че всъщност това не е толкова трудно да се направи на практика, всъщност. Истински трудното, както обикновено, е да работим със своята част на уравнението. Лесно е, т.е. относително лесно е, да откликнем на чуждата агресия или защитно отдръпване по един разумен и непредубеден начин, ако ние самите се чувстваме спокойни и уверени в себе си. Трудно е обаче, когато се чувстваме застрашени и престанем да виждаме по-далече от носа си. В подобен случай знаенето на следното „уточнение“ от цитираната по-горе книга може да помогне:

„Необходимо е да се направи едно уточнение. Когато другите се почувстват застрашени, те започват да се държат „гадно“. И тъй като вече ще съзирате зад това поведение тяхната несигурност, вие би трябвало да си помислите: „Те се чувстват застрашени. Трябва да направя нещо, за да ги накарам да се почувстват в безопасност“. Всъщност, абсолютно задължително е да си го помислите…

Осъзнавате ли каква кардинална вътрешна промяна се опитваме да ви убедим да извършите? Да се настроите така, че да започнете да разшифровате мълчанието и агресивността като признаци, че хората срещу вас се чувстват застрашени. Това, което искаме от вас, е да започнете да се противопоставяте на естествения си импулс да отвръщате със същото поведение. Искаме да се откажете от своя дългогодишен опит, от кодирания в гените ви хилядолетен инстинкт, който ви подтиква към борба или бягство (когато ви атакуват), и да интерпретирате по съвсем различен начин външните стимули.“ С. 71

Наистина става дума за кардинална вътрешна промяна, защото когато успеем да развием подобни умения за общуване между нас и другите, междувременно ще сме променили самите себе си в огромна степен. В резултат на тези постоянни усилия за въздържане от обичайните за нас реакции ще сме станали много по-осъзнати. Ще сме надраснали нивото на его-ориентираното мислене, защото реакцията на страх в сърцевината си не е нищо друго освен реакцията на егото, което се бори за самосъхранение и оцеляване. В това е истинската алхимия на човешкото общуване. Затова една основна стъпка в това отношение е да развием способността си  да се грижим първо за своя, а не за чуждия страх.

В подобни случаи на ескалиране на емоциите (т.е. на ключов разговор) е добре да се знае, че преди да се заемем със задачата да осигурим безопасност на другия в контакта между нас, първо трябва да се погрижим за собствената си безопасност. Когато нашите собствени чувства и страхове са засегнати, да започнем да се грижим за чувствата на другия е невъзможна мисия. Подобно на правилата за безопасност при летенето със самолет, преди да сложим кислородната маска на лицето на другия, ще трябва да сложим кислородната маска първо на себе си. Правилата за безопасност при летенето във въздуха важат с пълна сила при осигуряването на безопасност в диалога ни с другия. Първо се грижим за себе си. И едва след това можем да се погрижим за останалите. Едва тогава имаме шанса след някой турбулентен дебат все пак да кацнем върху твърдата почва на взаимното уважение и разбирателство.

Камелия