Как точно в общуването се случва превключването от нивото на съдържанието към нивото на отношението, когато разговорът стане труден, може да се разбере най-добре с примери. С тази обемна и сложна задача авторите на препоръчаната от мен вече многократно книга „Ключовите разговори“ са се справили отлично. Това, което сега ми се иска да споделя от тази книга е идеята за така наречената „зона на безопасност„, която играе основна роля в изграждането на доверие между хората. Защото, ако липсва доверие, дори и най-блестящите аргументи няма да бъдат чути. Всичко, което се казва, ще бъде възприето през филтъра на подозрението и страха. И затова ще бъде отхвърлено.
„Когато човек се чувства застрашен, ослепява за всичко друго. Бъдете нащрек за проблеми със сигурността. Така не само ще разберете, когато диалогът е в опасност, но и ще поддържате мозъка си функциониращ. Както вече казахме, когато емоциите се разпалят, много от ключовите функции на мозъка една по една започват да изключват. Подготвяйки се за борба или бягство, организмът ограничава периферното ви зрение. Доказан факт е, че в моменти на реална опасност, почти не сте способни да видите нищо, което не е непосредствено пред вас. По същия начин, когато разговорът върви на зле, вие не виждате нищо друго освен собственото си мнение. Но ако успеете да се отделите от непосредственото съдържание на конкретния спор и започнете за следите за признаци на страх, вие ще активирате отново мозъка си и ще възстановите изцяло диапазона на „зрението“ си.“
с. 70 от книгата „Ключовите разговори“
Накратко, всеки път, когато усетите, че има признаци на страх, е време да превключите към „нивото на отношенията“. Да започнете да изследвате какво точно е накарало другия да реагира с подозрение или враждебност, както и какъв е вашият личен принос към това. Това ще бъде вашата грижа за “зоната на безопасност”.
„Необходимо е да се направи едно уточнение. Когато другите се почувстват застрашени, те започват да се държат „гадно“. И тъй като вече ще съзирате зад това поведение тяхната несигурност, вие би трябвало да си помислите: „Те се чувстват застрашени. Трябва да направя нещо, за да ги накарам да се почувстват в безопасност“. Всъщност, абсолютно задължително е да си го помислите…
Осъзнавате ли каква кардинална вътрешна промяна се опитваме да ви убедим да извършите? Да се настроите така, че да започнете да разшифровате мълчанието и агресивността като признаци, че хората срещу вас се чувстват застрашени. Това, което искаме от вас, е да започнете да се противопоставяте на естествения си импулс да отвръщате със същото поведение. Искаме да се откажете от своя дългогодишен опит, от кодирания в гените ви хилядолетен инстинкт, който ви подтиква към борба или бягство (когато ви атакуват), и да интерпретирате по съвсем различен начин външните стимули.“ (с. 71)
Наистина става дума за кардинална вътрешна промяна, защото когато успеем да развием подобни умения за общуване между нас и другите, междувременно ние самите ще сме се променили. В резултат на постоянните усилия за въздържане от обичайните за нас реакции ще сме станали много по-осъзнати. Ще сме надрастнали его-ориентираното мислене, защото реакцията на страх в сърцевината си не е нищо друго освен реакцията на егото, което се бори за самосъхранение и оцеляване.
И първата стъпка в това отношение е да се погрижим първо за своя, а не за чуждия страх. Подобно на правилата за безопасност при летенето със самолет, трябва да сложим кислородната маска първо на себе си. Правилата за безопасност при летенето във въздуха важат със същата сила и при осигуряването на безопасност в диалога ни с другите – първо е грижата за нас самите. Едва след това имаме шанса след някой турбулентен дебат все пак да кацнем върху твърдата почва на взаимното уважение и разбирателство.
Камелия Хаджийска