„Със сигурност човешкото същество е крайно и неговата свобода е ограничена. Тя не е свобода от условията, но е свобода да се вземе позиция спрямо условията.
Както веднъж формулирах: „Като професор в две области – неврология и психиатрия, аз напълно си давам сметка за степента, в която човек е обусловен от биологични, психологични и социални условия. Но в добавка към това, че съм професор в две дисциплини, аз съм преживял и четири лагера – концентрационни лагера имам пред вид – и като такъв нося свидетелство за неподозираната степен, в която човек е способен да се опълчва и да противостои дори срещу най-лошите мислими условия“.
Виктор Франкъл, „Смисълът в живота“
Това е поредната от серията публикации, в които представям логоанализата чрез различни цитати от нейния създател – вдъхновяващият Виктор Франкъл. Особената привлекателност в този психотерапевтичен подход за мен е в това, че в него през цялото време като тънка червена нишка е втъкан възгледът за човешкото достойнство.
Това е достойнството, което идва от способността ни да изберем как да реагираме дори и на най-дехуманизиращите условия, каквито са условията в един концентрационен лагер. Това е достойнството, което идва от осъзнаването, че свободата не е въпрос на предоставяне на възможности за избор от страна на външния свят, а е дълбока вътрешна човешка способност, но само ако поемем отговорността за своите реакции пред лицето на външните условия, дори когато изглежда, че сякаш ни лишават от възможността за избор.
Именно в условията на крайна външна ограниченост и принуда преживяването на нашата свобода не само се ограничава, но и засилва – защото разбираме, че истинската свобода „не е свобода от условията, но е свобода да се вземе позиция спрямо условията“. Сякаш когато обръчът от външни обстоятелства в живота ни се стеснява, ние имаме повече от всякога възможност да осъзнаем къде е истинското място на свободата – вътре в нас.
Едно от предизвикателствата в този процес на осъзнаване на свободата, която имаме във вътрешното психично пространство между „стимула и реакцията“, е да успеем да се въздържим от реакция, когато чувствата ни са твърде силни. Наскоро имах един такъв случай, в който твърде силните ми чувства задействаха автоматично обусловената верига вътре в мен „стимул-реакция“ и реакцията, която имах, не беше реакцията, която бих избрала съзнателно, ако бях успяла навреме да си спомня, че съм свободна да избирам как да реагирам.
Това, което направих впоследствие, беше да избера как да реагирам спрямо своята реакция, която всъщност хич не ми харесваше. Охлаждането на страстите ми помогна да разбера по-добре, както причините, които са ме накарали да реагирам по този начин, така и причините във външния свят, които отключиха тези силни мои чувства. След разбирането дойде поемането на отговорността, а след поемането на отговорността – изчезването на обвиненията – както към себе си, така и към хората в тази ситуация.
Това не беше еднократен процес, а вътрешно изследване, което продължи дълго и с много усилия от моя страна да бъда искрена и честна пред себе си. Разбрах, че ако в бъдеще искам да увелича шансовете си да остана в пространството между стимула и реакцията, за да мога да избера да реагирам по друг начин, е да увелича дистанцията между мен и другия човек/хората, които бяха „стимулът“ за мен в тази ситуация.
Сега споделям това тук, защото знам, че то се отнася не само до мен, но до всеки човек, който знае, че нищо човешко не му е чуждо и особено това да бъде уязвим и да бъде жертва не на някой друг, а на обуславянията от собственото си минало. Знам също, че урокът на „дистанцията“ между нас и външния свят е изключително важен, ако искаме да вкусим свободата между стимула и реакцията. Казано по-просто, когато се научим да не приемаме нещата от живота лично, възможността да преминем осъзнато през пространството на свободата, което се намира между стимулите от външната среда и нашите реакции спрямо тях, драматично се увеличава…
Ако сте съгласни с мен, може би тази публикация днес ще е едно напомняне за вас да не приемате нещата от живота днес лично, за да дадете шанс на нов вид реакции да се появят и да изразят съзнателния избор за това кой искате да бъдете и коя част от вас самите искате да изразите.
Камелия
