„Със сигурност човешкото същество е крайно и неговата свобода е ограничена. Тя не е свобода от условията, но е свобода да се вземе позиция спрямо условията.

Както веднъж формулирах: „Като професор в две области – неврология и психиатрия, аз напълно си давам сметка за степента, в която човек е обусловен от биологични, психологични и социални условия. Но в добавка към това, че съм професор в две дисциплини, аз съм преживял и четири лагера – концентрационни лагера имам пред вид – и като такъв нося свидетелство за неподозираната степен, в която човек е способен да се опълчва и да противостои дори срещу най-лошите мислими условия“.

Виктор Франкъл, „Смисълът в живота“

Това е поредната от серията публикации, в които представям логоанализата чрез цитати от нейния създател – вдъхновяващият Виктор Франкъл. Така силно съм привлечена от този психотерапевтичен метод, защото като никой друг успява да види достойнството на страдащия човек дори и в най-дехуманизиращите условия, каквито са условията в един концентрационен лагер. Достойнството, което идва от осъзнаването, че свободата не е във възможността да правим това, което си поискаме, а е най-ценното човешко достояние, ако поемем отговорността за своите реакции, дори  и когато на пръв поглед изглежда, че нямаме избор.

Само в условията на крайна външна ограниченост и принуда се ражда възможността да опознаем най-дълбокото измерение на свободата, която „не е свобода от условията, но е свобода да се вземе позиция спрямо условията“.  Когато обръчът от външни обстоятелства в живота ни се стеснява, повече от всякога имаме възможност да осъзнаем къде е нейното истинско място.