Предизвикателството да се присъединиш към малцинството

Ето още споделени мисли от създателя на логотерапията Виктор Франкъл в книгата му „Смисълът в живота“. Този път споделеното от тази вдъхновяваща книга е по отношение на изборите, които правим в трудни ситуации, и които в най-голяма степен показват дълбочината, в която на практика живеем избрания от нас смисъл в живота, на избраните от нас ценности.

„Зигмунд Фройд твърди на едно място: „Нека някой опита да подложи известен брой най-различни хора на глад при еднакви условия. С нарастването на повелителния подтик на глада всички индивидуални различия ще се размият и на тяхно място ще се появи еднообразният израз на едничкият неутолен инстинкт.“ Слава Богу, на Зигмунд Фройд бе спестено да опознае концентрационните лагери отвътре. Неговите пациенти лежат на кушетка, изработена в плюшения стил на викторианската култура, не в мърсотията на Освиенцим. Там „индивидуалните различия“ не се „размиха“, а напротив, хората станаха още по-различни; те свалиха маските си, както свинете, така и светците…“

Виктор Франкъл

След което Франкъл дава пример с човек, който е бил по-късно канонизиран за светец за всичко, което направил за другите по време на престоя си в концентрационния лагер – отец Максимилиан Колб. Когато чета за това, се сещам за живота в „трудните“ страни – като България. Случва се да се оплакваме от живота тук и да мечтаем да живеем в някоя чиста, богата и подредена Западна страна. Но макар и различието с живота в лагерите, за които пише Франкъл, да е несравнимо голямо, принципът все пак е същият – животът в трудните условия тук дава точно такава възможност – да свалим маските си пред лицето на трудния живот и да направим своя избор.

Знам за чужденци, които при идването си в България започват да хвърлят боклуци по улицата – нещо, което не биха направили в своята страна. И познавам българи, които събират боклуците на тези, които са ги изхвърлили преди тях, защото избират да им е чисто. Това е един малък пример за практикуване на избор в съзвучие с най-дълбоките вътрешни ценности, а не съобразно очакванията на обществения натиск. Ако погледнем по този начин на живота си, особено когато е труден, може по-осъзнато да изберем кои да бъдем и дали да се присъединим към малцинството. Както В. Франкъл продължава:

Може би сте склонни да ме упрекнете за позоваване на примери, които са изключение от правилото. „Sed omnia praeclara tam difficilia rara sunt“ („Но всичко възвишено е тъй трудно, както и рядко“) гласи последното изречение от „Етика“ на Спиноза. Можете, разбира се, да попитате дали наистина има нужда да ги наричаме „светци“. Не е ли достатъчно просто да ги наричаме свестни хора? Вярно е, че са малцинство. Нещо повече, те винаги ще останат малцинство. И все пак тъкмо в това виждам предизвикателството за присъединяване към малцинството. Защото светът е в лошо състояние, но всичко ще стане още по-лошо, освен ако всеки един от нас не направи най-доброто, на което е способен.“

Да направим трудния избор в трудна ситуация е най-трудният начин да сътворим себе си като въплътим на практика избраните от нас ценности. Знам как изглежда да направя трудния избор в живота си, но имам и достатъчно опит, в който съм се плъзгала към лесните решения. Знам как изглежда на практика изкушението на лесното. Това ми помага да разбера по-добре в какво е ценността на трудното. И, въпреки че не винаги успявам да премина теста за „свестност“ и се „провялям“, за мен е източник на вдъхновение, когато знам какво се е случило в Освиенцим и какъв е бил героизма на тези хора. Очевидно – не само за мен:

„Австрийски изследователи на общественото мнение наскоро докладваха, че онези, които са на най-висока почит сред повечето от анкетираните, не са нито великите творци, нито великите учени, нито пък големите политици и спортисти, а онези, които посрещат сурова участ с високо изправени чела.“

цитатът е от същата книга – „Смисълът в живота“

Това е за днес – едно напомняне от В. Франкъл, да изправим челата си и, ако сме в трудно положение, да дадем най-доброто от себе си. Да направим трудния избор, като намерим смисъл дори и в страданието.

Камелия