Ето още споделени мисли от създателя на логотерапията Виктор Франкъл в книгата му „Смисълът в живота„. Този път темата е изборите, които правим в трудни ситуации, защото само тогава разбираме дали живеем това, което проповядваме.
„Зигмунд Фройд твърди на едно място: „Нека някой опита да подложи известен брой най-различни хора на глад при еднакви условия. С нарастването на повелителния подтик на глада всички индивидуални различия ще се размият и на тяхно място ще се появи еднообразният израз на едничкият неутолен инстинкт.“ Слава Богу, на Зигмунд Фройд бе спестено да опознае концентрационните лагери отвътре. Неговите пациенти лежат на кушетка, изработена в плюшения стил на викторианската култура, не в мърсотията на Освиенцим. Там „индивидуалните различия“ не се „размиха“, а напротив, хората станаха още по-различни; те свалиха маските си, както свинете, така и светците…“
Виктор Франкъл
Франкъл дава пример с човек, който е бил по-късно канонизиран за светец заради всичко, което е направил за другите по време на престоя си в концентрационния лагер – отец на име Максимилиан Колб. Когато чета за него, се сещам за живота в „трудните“ страни – като България. Случва се да се оплакваме от живота тук и да мечтаем да живеем в някоя друга – чиста, богата и подредена страна. И макар разликата между живота тук и живота в лагерите, за които пише Франкъл, да е несравнима, принципът е същият – животът в трудните условия дава възможност да свалим маските си и да направим своя избор.
Знам за чужденци, които при идването си в България започват да хвърлят боклуци по улицата – нещо, което не биха направили в своята чиста и уредена страна. И познавам българи, които събират боклуците на тези, които са ги изхвърлили преди тях, защото избират да им е чисто. Това е един малък пример за практикуване на избор в съзвучие с най-дълбоките вътрешни ценности, а не съобразно външните условия. Ако погледнем по този начин на живота си, когато е труден, може по-осъзнато да изберем кои да бъдем и дали да се присъединим към малцинството.
Виктор Франкъл продължава:
„Може би сте склонни да ме упрекнете за позоваване на примери, които са изключение от правилото. „Sed omnia praeclara tam difficilia rara sunt“ („Но всичко възвишено е тъй трудно, както и рядко“) гласи последното изречение от „Етика“ на Спиноза. Можете, разбира се, да попитате дали наистина има нужда да ги наричаме „светци“. Не е ли достатъчно просто да ги наричаме свестни хора? Вярно е, че са малцинство. Нещо повече, те винаги ще останат малцинство. И все пак тъкмо в това виждам предизвикателството за присъединяване към малцинството. Защото светът е в лошо състояние, но всичко ще стане още по-лошо, освен ако всеки един от нас не направи най-доброто, на което е способен.“
Очевидно да направим трудния избор в трудна ситуация е най-трудният начин да сътворим себе си, въплъщавайки избраните от нас ценности. Затова разказът на Франкъл за героизма на хората в този лагер е толкова силен източник на вдъхновение.
„Австрийски изследователи на общественото мнение наскоро докладваха, че онези, които са на най-висока почит сред повечето от анкетираните, не са нито великите творци, нито великите учени, нито пък големите политици и спортисти, а онези, които посрещат сурова участ с високо изправени чела.“
цитатът е от същата книга – „Смисълът в живота“
Това е за днес – едно малко напомняне от В. Франкъл да изправим челата си и, ако сме в трудно положение, да дадем най-доброто от себе си. Да направим трудния избор като намерим смисъл дори и в страданието.
Камелия
