„Трябва да довършваш нещата – това е нещото, от което се учиш. Учиш се като довършваш нещата.“
Нийл Геймън
Преди две години – през 2014, почти по същото това време – месец февруари, започна проект за превод на книга, която представя с много детайли богато и подробно феномена, наречен „Спонтанно събуждане на кундалини“. С тази статия сега искам да отбележа неговия край. Той завърши със събирането на всички глави на книгата на едно място, кратко представяне на авторката в началото, както и увод, в който разказвам за процеса, през който премина нейният превод, а и аз самата заедно с него. Книгата може да се намери в най-голямата он-лайн библиотека за духовна литература – Спиралата, но можете да я прочетете/свалите и оттук.
Същото се отнася и до увода, който написах – помествам го и най-отдолу, след тази статия. Тъй като основните неща, свързани с процеса по превеждането на тази книга, вече съм ги отразила там, няма да ги повтарям сега. Това, което искам да направя сега, е да изразя още веднъж благодарността си към всички участвали:
На преводачите, които дариха своето време, труд и знания, за да се осъществи този проект: Е. Генева, Благомира Костова, Невена Стойнова, Десислава Василева, Вера Гилина, Румяна Тодорова, Стефан Атанасов, Евелина Качакова, Цветанка Филева, Соня Цветкова, Ресенска.
На Петя Стоянова за неуморната й редакторска работа.
На всички читатели, които ми показаха по един или друг начин, че прочетеното в тази книга им носи подкрепа, утеха и вдъхновение, че всичко това има смисъл за тях.
И на себе си затова, че въпреки периода на съмнения и колебания, през който преминах, все пак не се отказах и успях да доведа проекта докрай.
Чувството за благодарност е един от най-хубавите дарове, които завършването на нещата носи. Другият е намирането на смисъл в неща, които не си могъл да разбереш, когато си бил „вътре“. Когато си бил потопен в емоционалната каша; когато си бил все още на половината път до върха и не си знаел как изглежда гледката отвисокото; когато строителната площадка е била разхвърляна и си виждал само основите на къщата. Ако не успееш да видиш Цялото, което се вижда едва когато нещата се доведат докрай, няма как да успееш да видиш смисъла на частите, от което то е изградено.
Това е есенцията на моето послание чрез завършването на превода на тази книга, която не е била завършена от своята авторка, защото по една или друга причина не е успяла да издържи докрай дългия процес на духовна трансформация – добре е да довеждаме важните неща в живота си до край. И това се отнася в най-голяма степен до най-важния творчески проект – собствения ни живот. От начина, по който Го завършим, зависи как ще преминем през вратата към отвъдното.
Затова – колкото и понякога да ви е трудно в процеса на духовна трансформация – не се отказвайте. Само в довеждането на нещата докрай може да се види какъв е бил техният смисъл.
Добре е да взаимодействаме с нещата от живота без чувството на обреченост, а с нагласата на алхимици – превръщайки препятствията по пътя в стъпала за изкачване. Пречката е само временно препятствие, което може да бъде надмогнато с още повече търпение, вяра и усилия.
Затова – колкото и бавно да се случват нещата понякога – не се отказвайте. Големите дървета имат нужда от повече време за растеж.
Добре е да сме свързани с правилното намерение, защото в най-голяма степен от него зависи дали ще имаме силите да стигнем до края. Ако имаме намерение, което не е себично, дори и да има трудности и съмнения по пътя, те няма да ни попречат да стигнем до крайната дестинация.
Затова, в периоди на объркване и криза – проверете дали намерението ви свързва с вечното и любовта. Ако е така, не се притеснявайте, че личните ви сили вече са на изчерпване. Това само е знак, че ще бликнат нови сили, които идват от по-дълбокото.
И най-вече, добре е да имаме интегритет. Тогава, ако се появи опасност, именно интегритетът ще бъде моралната ценност, която ще спаси душата ни.
Затова – ако вярвате в ценностите на любовта, вярата и търпението, дори и понякога да ви е адски трудно да живеете в синхрон с тях, това поне ще ви спаси от ада.
Изпитвам странно удовлетворение от факта, че книгата на Ел Колли все пак успя да излезе на бял свят, макар и по начина, по който се случи сега. Аз попаднах на нейния сайт един месец преди да изчезне в оригиналния си вид от интернет. След това открих отново нещата от сайта й събрани в „хвърчащ интернет-файл“. След това реших да създам сайт, за да не се загуби нейния труд и дело. Също така положих много усилия, за да може книгата й да придобие настоящия си вид.
Та се чудя – дали тази сила в Живота, която се стреми към завършване и оцялостяване, е искала да довърши недовършеното от Ел Колли и така е попаднала на мен? Или, аз попаднах на тази книга, за да разбера, че дори и Ел Колли да не е успяла да довърши духовната си трансформация, това не се отнася до съдбата на нейната книга? И, че тази съдба има шанс да бъде променяна, защото намерението й е било чисто – да помага на себеподобните, да споделя своя опит, за да бъде полезна …
Камелия Хаджийска
Предговор към българския читател
(към книгата на Ел Колли, „Белязана от Духа“)
Попаднах случайно на книгата на Ел Колли в период, в който много усилено търсех информация за симптомите на събудената кундалини. Причината беше, че като психотерапевт неведнъж се сблъсквах с необичайни телесни симптоми у своите клиенти – симптоми, които традиционната медицина не можеше да диагностицира и поради това да предложи и подходящото лечение. Вече бях написала статията си за „Паник-атаките от духовна перспектива“, в която споделях своите основания да смятам, че тях вероятно става дума за начален процес на духовно пробуждане, тъй като симптомите за тази психиатрична диагноза съвпадаха със симптомите на спонтанното събуждане на духовната енергия в човешкото тяло, наречена кундалини.
Въпреки това продължавах да имам въпроси. Нееднократно бях свидетел на примери за успешно справяне с паник-атаките, но няколко от моите клиенти продължаваха да имат необичайни телесни страдания. Фактът, че техният страх беше изчезнал, очевидно не се отнасяше до активираната духовна енергия в тялото им. Най-отчетливо виждах това чрез опита на моя клиентка, която преминаваше през много активен процес на вътрешна трансформация и беше преживяла частично пробуждане на тази енергия до нивото на четвъртата чакра. Тя познаваше от личен опит не само как изглежда екстазът от събудената духовно-сексуална енергия в тялото си, но и какво означава преминаването през агонията на пречистващия й огън.
Преживяванията, които я измъчваха, бяха не само от психично естество, но и от чисто телесно. Бидейки с много критичен ум и наясно с опасностите от отиването в духовната крайност, в която човек отрича изцяло медицината, вярвайки че енергийното лечение е всичко, тя не се уморяваше при всеки пореден телесен симптом да отиде на медицински преглед с лекар. Изследването обаче не показваше нищо, а ако показваше, то лечението беше крайно безрезултатно, както се случи при сърбежите около очите й. Последният случай за който ми разказа, беше за посещението й при ушен лекар поради мъчителен шум в ушите си. Този път лекарят й беше казал, че наистина се вижда, че тъпанчето в дясното й ухо е вдлъбнато навътре, но няма никакви знаци на какво може да се дължи това и затова я беше препратил към алерголог. Уморена от безкрайните безплодни посещения при лекарите преди това и доверявайки се на предишния си опит, тя беше решила да отложи това посещение докато все още има силата да изтърпява. Никак не се изненадала, обаче, когато шумът в ушите й изчезнал също така внезапно, както е бил дошъл, оставяйки за пореден път доказателство, че там, вътре в тялото й, има „нещо“, което се движи, вибрира и има своя воля, неподатлива на личния й контрол.
Сред многобройните телесни оплаквания и симптоми, за които знам от клиентите си, че идват и си отиват внезапно, а медицината е безсилна да открие телесната причина за произтичащото, най-честите са: сърбеж, парене и гъделичкане в различни части на тялото, студени или топли вълни без никаква причина, обриви по кожата, мускулни спазми и необясним тремор на крайниците, шум в ушите и изкривяване на зрителните възприятия, силна тежест в областта на гърдите (все едно че ти е седнал слон отгоре), трудности с дишането, прилошаване и чувство за нереалност, сърдечни оплаквания и аритмии, трудности при концентрацията и проблеми с паметта. Има и състояния, за които подходящото описание е метафора – например, „всичко в мозъка ти става на супа“. Понякога интензитетът на страданието наистина стига до крайни предели – като този случай, в който жена, която сама беше успяла да се справи с паник-атаките си преди да се срещнем, ми описа как в продължение на един ден тежестта и страданието в тялото й били непосилно големи, цялото й тяло се обсипало с червени петна, а урината й била почти като вряла. Въпреки дългия си предишен опит от справяне с подобни преживявания, тя започнала да си мисли, че този път няма да може да издържи на енергията, която взривявала отвътре нейното тяло. Всичко обаче изчезнало толкова рязко, така сякаш някой е спрял тока, и цялата тази агония била последвана от състояние на екстаз и ярки видения.
Става ясно, че ако си в ролята на професионален помагач, а общуваш с хора, които имат подобни преживявания, ще се наложи доста да четеш, за да разбереш поне малко мистерията, която се случва при активирането на по-дълбоките пластове на човешката психика. Именно на този първоначален етап от запознанството ми с феноменологията на събудената енергия кундалини попаднах на книгата на Ел Колли. Истински й се зарадвах, защото тя съдържаше всичко, от което се нуждаех, при това събрано на едно място! В написаното там виждах ерудирана, критично мислеща и сърцата жена, която наред със споделянето на своя личен опит, цитираше и огромен брой автори и книги. Знаех, че подобно знание от първа ръка ще даде утеха на много други хора, които не познавах лично, но също вървяха в тъмното пипнешком – объркани и уплашени от това, което им се случва. За огромно мое съжаление това знание все още не беше преведено на български език и това се отнасяше и до многото други книги за събудената кундалини, които впоследствие открих.
Тогава реших да поема риска и да инициирам превода на тази книга чрез сайта си. Не знаех какво ще се получи, това беше изцяло нов опит за мен, но знанието, че подобно нещо може да донесе утеха на много хора, ме накара да се осмеля и да попитам. За моя радост веднага се отзоваха достатъчен брой доброволци, които щедро споделиха своето време, труд и знания, за да преведат този, всъщност написан на не много лесен английски език, текст. Продължавам да съм им дълбоко благодарна за това, което направиха, и да съм искрено трогната от проявите на човешка щедрост.
Преводът на тази книга обаче не се роди така лесно. Координацията на множеството малки неща, свързани с него, както и тромавите усилия по уточняване на терминологията и четене на преводите, се оказа, че изискват много повече време и усилия, отколкото предполагах. Това, обаче, се оказа по-малката ми изненада за това, което ме очакваше. Нещата за мен станаха наистина сложни, когато един от преводачите ми писа, за да ми каже, че е попаднала на блога на дъщерята на Ел Колли, където прочела, че майка й се е самоубила. За мен като психотерапевт това беше шок.
Обхвана ме тревога, че бях инициирала превод на книга, написана от човек, който е посегнал на живота си. Нещо трябваше да се направи и то беше да чета много внимателно отново всеки превод, търсейки знаци в текста, които са обезпокоителни. А след това да пиша статии и да предупреждавам. Бях се хванала на хорото и не вървеше да го пусна по средата. Вече бях въвлякла хора в превода й, бях станала свидетел на реакцията на хората след публикуването в сайта ми на първите преведени глави, които бяха вдъхновени и утешени при разпознаването си в написаното там. Просто трябваше да бъда много внимателна, ако исках да успея да превърна лимона в лимонада, така че ползата от четенето от книгата й да е двойна – освен нейния текст, трябваше да съм подготвена при нужда да добавям и свои коментари.
Така се родиха статии, които да допълват или коментират написаното от Ел Колли. Такива като „Когато боговете станат болести“, „Бони Грийнуел за седемте категории явления, преживявани по време на събуждането на кундалини“, „Многомерният човек“, „Танатос като средство за оформяне на душата“. Почти до края на тоя превод обаче не намерих достатъчно ясно обяснение за причините на нейното самоубийство. Наистина понякога се дразнех на чувството й за специалност от това, че й се случва подобно нещо, но писаното от нея продължаваше да ме очарова с искреността, остроумието и бунтовния й критичен дух. Намерих разковничето едва в последната преведена глава – единадесета. По някаква странна ирония нейното заглавие е „Помощ или самозванство“, наложи се да смени преводача си и беше публикувана повече от година по-късно от превода на другите глави. Това, което открих там, беше повод за написване на последната от поредицата статии, с които се опитвах да превърна лимона в лимонада. Нейното заглавие е „Инфлация на егото“ – името, което юнгианската анализа дава на опасността от срещата със силите на несъзнаваното и индикации за което се съдържаха и в текста на тази глава. Поради специалната й връзка с тази книга, както и заради важността, която съдържа за духовно търсещия човек и опасностите по пътя пред него, тя е поместена в края – в главата „Вместо следговор“.
След написването на тази статия ми олекна. Преводът на тази книга се беше превърнал в своеобразен диалог между преживяванията на човек, който лично преминава през процеса на събудената кундалини, но сам не е психотерапевт, и гледната точка на психотерапията, по-точно юнгианската аналитична психология. За мен беше облекчение да открия, че нещо подобно вече се беше случило в още една книга за събудената кундалини – „КУНДАЛИНИ -ЕВОЛЮЦИОННАТА ЕНЕРГИЯ В ЧОВЕКА“, с автор Гопи Кришна и психологически коментари на Джеймс Хилман. Тази книга, която стана достъпна на български език благодарение на превода на Петя Стоянова, беше другата книга за кундалини, чийто превод имаше за цел да разпространява знание, което да бъде от полза за човека, преминаващ през духовни или психични кризи.
За мен като психотерапевт, който в академичното си образование не е получил информация за духовните аспекти на психичното страдание, беше утешително да видя, че интересът ми към духовната енергия кундалини, макар и нов за мен, не е такъв за Запада, където има относително развита мрежа за подкрепа в подобни ситуации (наричани „spiritual emergency“). Благодарение най-вече на коментарите на Джеймс Хилман ми стана още по-ясно отпреди, че събудената кундалини-енергия в същността си не е нищо друго освен събуден индивидуационен импулс. Накратко, тя е пробуждане към по-дълбоките пластове на човешката психика (наричани още колективно несъзнавано, надличностно, трансперсонално), което има потенциала да се превърне в духовна инициация и начало дълбока вътрешна трансформация, но само ако човек реши да плати тежката цена на подобно „приключение“.
По-важното за мен беше, че професионалната ми съвест намери покой. Дадох си сметка, че тази книга не съдържа нищо опасно, което може да подведе читателя. Успях отново да видя това, което виждах и в началото – искреното желание на Ел Колли да сподели опита си със себеподобните, така че да получат знание, от което тя самата отчаяно е имала нужда, когато за първи път всичко това е започнало да й се случва. Отново започнах да виждам в книгата искрения разказ на едно човешко същество, което се опитва да оцелее в сблъсък с трансперсонални сили, несъизмеримо превъзхождащи неговите собствени. Също така виждам и „типичната грешка“ на поелия по духовния път човек – да търси в преживяванията на трансперсоналното бягство от тегобите и ограниченията на живота в материално тяло. Знам, че „животът в материята“ може много да тежи на хората с изострена чувствителност и естествен интерес към духовното.
Само човек, който не е имал лична среща с интензитета от срещата с тъмните трансперсонални сили, не може да разбере колко тънка е границата между живота и смъртта, между нормалността и лудостта. Както и колко голямо може да е изкушението за бягство от тялото за хората, които от самото си раждане се чувстват повече свързани със света на невидимото, отколкото със Земята. Наистина изпитвам разбиране и състрадание към „белязаната от Духа“ Ел. Знам, че интегритетът, т.е. способността да живееш това, което проповядваш, е най-трудната част от уравнението. Както и това утежняващо обстоятелство, че все още сме в началото на все по-масовия процес на духовно пробуждане, а както обикновено първопроходците плащат за това и с главата си. Затова е добре е духовно изкушеният търсач да знае, че зрелите форми на духовност са свързани не с бягството от материята и просветлението. Това е старата парадигма на Изтока. Истинската духовност е въплътяване на духовните ценности в реалния живот.
Накратко, след написването на „Инфлация на егото“ по някакъв начин се освободих от страха, че книгата на Ел Колли може да е „опасна“ за четящия. Сега я виждам като полезно, подкрепящо и утешаващо знание за поелия по пътя към по-дълбоките си корени човек. Пътуването към дълбокото е пътуване към мрака и затова понякога има и опасности. Ако обаче човек е предупреден за тях и знае как изглеждат, той ще успее да се справи.
Такова е било намерението на Ел Колли, когато е започнала да пише книгата си – да информира, споделя и подкрепя. Такова беше и моето намерение, когато инициирах нейния превод и също да пиша и статии по тази тема – да подкрепи с информация и знание хората, които се разпознават в написаното, да им каже, че не са сами, както и да им даде идеи за разбиране и подходящо взаимодействие с телесните и психичните преживявания, които идват от по-дълбоките нива на трансперсоналната психика.
Дали заради професията си, дали заради нещо друго, но все по-отчетливо виждам в колко забележителни времена живеем. Светът се променя по-бързо от всякога досега и това се отнася в още по-голяма степен за събитията вътре в нас, а не вън от нас. Въпреки че вече има хиляди книги, посветени на темата за духовността, иронията е, че по-голямата част от тях са написани в стила на его-психологията. Това означава, че дават съвети от рода на „прави това, за да постигнеш това“, а по отношение на активирането на по-дълбоките нива на собствената ни психика това не просто е погрешно, но дори вредно. Защото заблуждава. Трансперсоналното ниво в човешката психика, или, както се нарича в юнгианската анализа – „колективното несъзнавано“, не е нещо, което може да бъде подчинено на личната ни воля. То е огромна надличностна сила, с която в най-добрия случай можем мъдро да взаимодействаме и да използваме крушението на личната си воля, за да трансформираме его-ориентираните ни желания. То е безценна възможност да открием цел и смисъл в живота си, които да са по-големи от малките ни лични амбиции и егоистични страхове.
Книгата на Ел Колли е ценна именно защото не поднася захаросана информация с цел да се радва на комерсиален успех. Тя е книга за истината от болезнената среща с вътрешните демони, а тази истина е горчива. Всъщност, в същата тази глава, „Помощ или самозванство“, в която намерих примери за това как егото може да се изкуши да се идентифицира със света на свръхчовешкото, открих и не по-малко ценни наблюдения и прозрения на Ел за културата на професионално помагане във времето, в което живеем. Подобно на нея и аз смятам, че масовото пробуждане на духовността се съпровожда също така с масово предлагане на най-различен вид помощ – книги тип „селф-хелп“, курсове и семинари, индивидуални лечебни енергийни сесии, сред които има немалка част „ментета“, вариращи от безполезни до откровено вредни.
Макар че аз самата съм от въпросните помагащи професии, многократно съм била и продължавам да бъда свидетел на примери, подобни на тези, за които тя разказва, и затова напълно споделям нейната критика спрямо ширещия се непрофесионализъм и комерсиализъм на подобен вид помощ. Впечатляващо е да си види как духовно търсещият човек сякаш загубва цялата си способност за критическо мислене – нещо, което прилага по отношение на политиците, но когато се изправи пред някой свами или самозван гуру дори не се досеща да се усъмни в нещата, които му казват. Приема, че това е „истина свише“, но въпросната истина може да се провери с добра логика, здрав разум и безпристрастни наблюдения на фактите от реалността. Напълно съм съгласна с Колли за това, че е крайно наложително да „отделяме зърното от плявата“, да се доверяваме все повече на собствената си преценка и вътрешни сили, отколкото на съмнителни външни авторитети, да си даваме сметка, че пътят към Бога минава през Голготата и затова всяко обещание за лесни и бързи резултати е силно съмнително, че човек ще получи това, което му се обещава. Но най-вече, в ситуации на криза и обърканост да имаме като опора и ориентир вечните ценности – любовта, отговорността, свободата и мъдростта.
В края на въпросната единадесета глава Ел Колли пише, ”Леченията”, които най-много ми помогнаха, бяха любов, търпение и вяра.“ Звучи много зряло и мъдро, нали, но все пак човек не се самоубива, когато има любов, търпение и вяра. Става ясно защо тази книга вече не е „опасна“ за мен – тя не казва нещо погрешно. Погрешното е да забравиш да живееш това, което проповядваш, и вместо да въплътиш ценностите, в които вярваш, да търсиш бягство в отвъдното, подхранвайки нуждите от значимост на Аза си с мистични преживявания.
Интегритетът е трудната част. За мен той е истинското предизвикателство и най-голямата ценност. Той е нещото, което никой отвън не може да ти даде, дори и най-просветленият духовен учител, защото се ражда от твоите собствени усилия, ангажираност и всеотдайност. Когато успеем да съберем разпокъсаните си части в едно и заживеем в хармония със своята истина, разбираме, че именно там е същината на новородената ни вътрешна сила и ценност.
Камелия Хаджийска
20.02.2016