По-долу е цитат от автобиографичната книга на Юнг, главата „Сблъсък с несъзнаваното“, в който той описва свое видение, продължило около час, както и повтарящ се сън. И двете са ранни предвестници за събитията, които се случват година по-късно с избухването на Първата световна война. Реших сега да го споделя, защото времето, в което живеем, е време на дълбоки катаклизми. И, както той би казал „несъзнаваното трябва да се знае„.
„Вероятно към есента на 1913 г. напрежението, което изпитвах до този момент в себе си, се бе пренесло навън; нещо сякаш се носеше из въздуха – всъщност изглеждаше ми още по-мрачно отпреди. Като че ли се отнасяше не само за една психична ситуация, а за конкретна действителност. Това чувство се засилваше все повече.
През октомври по време на едно мое самотно пътешествие неочаквано бях завладян от един образ – видях чудовищно наводнение, което заливаше цели области между Северно море и Алпите. Наводнението се разпростря от Англия чак до Русия и от бреговете на Северно море почти до Алпите. Когато стигна до Швейцария, забелязах, че планините се заиздигаха все по-високо и по-високо, като че ли да защитят земята ни. Настъпваше ужасна катастрофа. Виждах огромните, мощни жълти вълни, сред които плуваха отломки от културни паметници и хиляди, безброй мъртъвци. После морето се превърна в кръв. Този образ се съхрани за около час, той ме объркваше и от него ми прилошаваше. Срамувах се от слабостта си.
След две седмици образът отново се появи при същите обстоятелства, само че превръщането му в кръв беше още по-ужасяващо. Един вътрешен глас ми каза: „Погледни го, това е напълно реално. Така ще бъде – няма съмнение!“
През следващата зима някой ме попита какво мисля за политическата перспектива в света в близко бъдеще. Отговорих, че не мисля нищо, но виждам потоци от кръв. Образът не ме оставяше.
Задавах си въпроса, дали тези видения не предричат някаква революция, но не можех да си я представя точно. Така стигнах до извода, че всичко това е свързано лично с мене и че ме заплашва някаква психоза. Мисълта за война не ми хрумна. Скоро след това – беше през пролетта и началото на лятото на 1914 г., сънувах един и същи сън три пъти: в средата на лятото настъпва арктически студ и лед сковава земята. Например виждах цяла Лотарингия с нейните канали замръзнала и всичко наоколо обезлюдено, а реките и езерата – сковани от лед. Този сън ми се яви най-напред през април, после през май и за последен път през юни 1914 г.
В третия ми сън ужасният студ отново се беше спуснал от космоса. Краят обаче беше неочакван: едно безплодно, но зелено дърво (моето дърво на живота, помислих си аз), чиито листа под въздействието на студа се превърнаха в сладки гроздове, изпълнени с целебен сок. Аз берях от гроздето и го раздавах на огромна чакаща тълпа.
Към края на юли 1914 г. бях поканен от Британската асоциация на медиците на конгреса в Абърдийн, където трябваше да изнеса доклад на тема „Значението на несъзнаваното в психопатологията“. Бях убеден, че нещо ще се случи, защото подобни сънища и видения са съдбовни. В моето състояние тогава и при тези мои опасения дори фактът, че трябваше да говоря за несъзнаваното, ми изглеждаше като предопределеност от съдбата.
На 1 август избухна световната война. Сега задачата беше ясна – трябваше да се помъча да разбера какво се беше случило и доколко моите лични преживявания бяха обусловени от колективните. Затова трябваше най-напред да изследвам дълбините на моята собствена психика.“
- К.Г.Юнг, АВТОБИОГРАФИЯ, Сънища, спомени, размисли с.169-170
Във времето, в което живеем, трябва много да се чете Юнг… неговите книги са истинска храна за душата.
