Вината е защита срещу истинското страдание

„На мен винаги ми се е струвало, че вината не е истинско чувство, а по-скоро защита срещу усещанията – на самота, грозота, лошота и вероятно на угризение. Вината е защита срещу истинското страдание.

На вас може да ви звучи еретично, но във вината има нещо силно манипулативно и хлъзгаво. Когато хората заобясняват колко виновни се чувстват за нещо, нерядко ми се струва, че това е някак нереално. То изисква публика. Угризението е много по-дълбоко и по-болезнено, и никакви слушатели не могат да го изкупят, защото то е конфронтация със собствената ни душа… Угризението може да бъде свързано с някаква дълбоко присъща нравственост, която е част от вътрешната същност, докато вината се свързва с нарушения спрямо колективната етика. Угризението често е начало към придвижване към действителността, към приемане на собствената двойнственост – с други думи, на депресивното положение на Клайн…

Вината, да го кажем грубо, е вид психичен антидепресант… И да, аз смятам, че депресията – онази, която е нигредо, процес на обособяване и „егоизъм“, също е архетипен процес на посвещение, в който се изковава истинската индивидуална съвест.“

Лиз Грийн

Ако сте решили, че най-важното във вашия живот е да го видите такъв, какъвто е, а не през призмата на вашите очаквания и желания как бихте искали да го видите, това разграничение между вина и угризение е добро начало. И също така – добро продължение. Огромна част от нашите проблеми идва от това, че изкривяваме реалността, за да напасне на нашите вярвания, желания, очаквания. При това не толкова по отношение на външния свят, колкото към самите себе си.

И така продължаваме, докато животът изведнъж започне силно да крещи, че нещо не е наред. Това, което не е наред, е изкривяването на истината. И сега Лиз Грийн, подобно на създателя на Гещалт-терапията, Фредерик Пърлз, отново напомня, че да се чувстваме виновни също е форма на изкривяване на реалността. Че истината е съвсем различна. И тя е, че ние също сме грешни и много приличаме на всички онези, които обвиняваме.

Не познавам по-добър начин да спрем с обвиненията към хората от външния свят от това да престанем с чувството за вина, което на свой ред не е нищо друго освен да спрем да обвиняваме себе си, че не сме съвършени, че сме хора. Истината е, че не сме такива, за каквито ни се иска да се мислим или бихме искали да бъдем. Вероятно затова да бъдем депресивни в смисъла на М. Клайн наистина е израз на психично здраве, защото психичното здраве означава да бъдем в контакт с реалността, да не я изопачаваме.

Едва след това можем да променяме тази реалност, но първо е приемането й такава, каквато е – след това идва възможността за действие.

Камелия