Автентичният начин на живот е резултат от проникването до най-вътрешните пластове на нашата същност и спонтанното им изразяване във външния свят. Затова, когато говорим за автентичност, е добре да различаваме реакциите, които идват от периферията на нашата същност, от реакциите, които идват от сърцевината.
Повърхностните пластове на нашата самоличност са резултат от обуславянията на външната среда. Въпреки че може да се усещат като истинска част от нашето Аз, те са доста далече от осъзнатото изразяване на нашата индивидуалност. Например, ние можем да реагираме по съвсем същия начин, както би реагирал някой от родителите ни и който всъщност не харесваме, но да не се сме осъзнати, че го правим. И, ако реакцията ни е емоционална, това може да изглежда като автентичност. Въпреки че на някакво ниво това е истинска реакция, тя не е автентична в смисъла, който се влага по-горе, тъй като произтича от периферията, а не от сърцевината на съществото ни.
По-долу е диаграма от книгата за автентично лидерство „True North“, с автор Бил Джордж. Тя се нарича „да обелиш лука“ и илюстрира как изглеждат различните слоеве от периферията на Аза до истинската му сърцевина.
Както се вижда, в периферията са такива неща като външен вид, език на тялото, стил на лидерство, облекло. Следващите слоеве съдържат силните и слабите ни страни, нуждите и желанията. Навлизайки още по-навътре стигаме до нашите ценности и мотивация. Най-близкият пласт до Автентичното ни аз обхваща най-чувствителните зони – там, където е нашата уязвимост, психична сянка, слепи петна и лежаща в основата на живота ни житейска история (основана на фактите от нашата уникална биография, най-вече семейната).
Харесвам този модел на Автентичното аз, защото показва много нагледно какви са усилията, които да положим, ако искаме да се придвижим от периферията към центъра. Това означава (1) да можем да показваме своята уязвимост, (2) да бъдем осъзнати, както за слепите си петна (тези, които другите хора виждат в нас, но ние не виждаме), така и за своята сянка (това, което нито те, нито ние можем да видим в себе си, но е налично в нашето подсъзнание). Също така (4) да можем да споделяме открито своята житейска история и фактите в нея без да се срамуваме от нея.
Това, което е започнало с желанието да престанем да живеем живота си съобразно очакванията на другите хора, завършва с живот, който изразява най-дълбоката ни истинска същност. И този път от периферията към центъра се оказва най-важният път, по койтоси заслужава да вървим.
Камелия
