Ако не сте на мениджърска позиция може да решите, че тази публикация не е за вас. Моля ви обаче да не бързате. Защото концепцията за автентичното лидерство се отнася до всеки. Става дума за всеки, който иска да поеме отговорност за живота си, и, докато изразява най-доброто, на което е способен, да повлияе по позитивен начин живота и на другите. Днес бих искала да споделя моите разсъждения по тази тема, които се породиха след прочита ми на книгата „Истинският север“ („True North – Bill George with Peter Sims“), която вече цитирах в предишната публикация „В сърцевината“.
Това е книга, посветена на новото поколение ръководители, което идва след 2000-ната година и което се характеризира с пет основни характеристики:
- Преследване на целта със страст
- Практикуване на стабилни ценности
- Водене от сърцето
- Създаване на устойчиви взаимоотношения
- Демонстриране на самодисциплина
И, от тези пет характеристики, особено важно е практикуването на стабилни ценности – това е значението, което Бил Джордж влага в понятието „Истински север“:
„Истинският север е вътрешния компас, който те ръководи успешно през живота. Той представлява кой си ти като човешко същество на най-дълбокото ти ниво.
Това е ориентир – твоята непроменлива точка в един въртящ се постоянно свят – който ти помага да бъдеш в крак като лидер. Твоят истински Север се основава на това, което е най-важно за теб, твоите най-съкровени ценности, твоите страсти и мотивации, източниците на удовлетворение в живота ти.
Точно както компасът те насочва към магнитния полюс, така твоят Истински север те дърпа към целта на твоето лидерство. Когато следваш твоя вътрешен компас, твоето лидерство ще бъде автентично и хората по естествен път ще се свързват с теб. Въпреки че другите може да те насочват или да ти влияят, твоята истина идва от твоята жизнена история и само ти може да определяш как нещата трябва да бъдат.“ Бил Джордж
За мен изглеждаше силно обнадеждаващо да прочета, че именно най-дефицитното сред качествата на ръководителите, които съм виждала в своя опит – ценностите – е в сърцевината на новия тип лидери. Защото това, което характеризира автентичните лидери, е желанието им да служат на другите, докато практикуват своите ценности.
Това е ключовото нещо – желанието да служат на другите.
На фона на това, което виждаме около нас, подобно твърдение може да звучи неправдоподобно, но тъй като идва не от кой и да е, а от професор от Харвард и дългогодишен СЕО (изпълнителен директор) на голяма корпорация, вероятността да се окаже вярна прогноза за бъдещето на лидерството е огромна. Бъдеще, което зависи от всички нас, защото примерите, от които е изтъкана книгата и които описват житейските истории на редица автентични лидери, са за обикновени хора, които са имали дързостта да бъдат себе си и да служат на цел, по-голяма от своята кариера, пари, власт и оценката на другите.
Ето това е най-впечатляващото – че хора, които се раждат и израстват при средностатистически обстоятелства (нещо повече – при доста по-трудни от средностатистическите обстоятелства, както е житейската история на Хауърд Шулц – основателят на Старбъкс), не просто достигат върховете на успеха и богатството, но го правят именно чрез своята отдаденост на цели, които са свързани с ценностите на служенето на хората. И, забележете – хора, които са автентични! Т.е. те не се правят на нещо различно от това, което са, не „целуват задници“, за да получат повишение, казват истината, в която вярват, дори и тя да не се хареса на вишестоящите, и са готови да поемат риска от това да бъдат отхвърлени и неразбрани.
Книгата, за която ви разказвам, е пълна с истории за хора, чийто живот не е бил никак лесен, но които са решили да платят цената за това да следват своя вътрешен компас. Това е книга, посветена на изследването на житейските истории на над 100 автентични лидера на различна възраст, някои от които са главни изпълнителни директори на световно известни корпорации. Сред тях обаче не е Стив Джобс – създателят и лицето на Apple …
Това беше въпросът, който си задавах, докато четях тази книга. По всички критерии изглеждаше, че той отговаря на автентичното лидерство… с изключение на един. Вероятно ако сте започнати по-добре с живота на Стив Джобс и с помощта на цитата по-долу от тази интересна книга, ще го откриете сами:
„Автентичните лидери са искрени хора, които са верни на себе си и това, в което вярват. Пред това да се оставят очакванията на другите хора да ги водят, те са подготвени да бъдат самите себе си и да вървят по своя собствен път. Колкото повече те се развиват като автентични лидери, толкова повече те са загрижени за това да служат на другите пред това да получат признанието на другите и успех. И те постоянно търсят начини да израстват лично. Автентичните лидери развиват истински връзки с другите и пораждат доверие. Тъй като хората им вярват, те са способни да ги мотивират към по-високи нива на представяне чрез подсилване на способността им да водят.“
Аз го откривам в третото изречение – там, където е служенето на другите. И, вероятно защото вече съм чела доста за живота на Стив Джобс (включително и книгата „iЛидерът“), знам, че често той се е отнасял с неуважение към хората, с които е работел, и не малко служители са се страхували от него. Гледал е високомерно на хората, които не са интелигентни, и е имал много голямо Его, което е водело до конфликти и дори до изгонването му от Apple навремето. Също така е доста критикуван заради липсата си на социална ангажираност и отказа му да участва в дарителски кампании – нещо, което корпорациите, водени от автентични лидери, правят – те са ангажирани с различни социални проекти за подобряване на състоянието на света, в който живеем.
С други думи, Стив Джобс е имал харизматично, но не и автентично лидерство, защото за автентичното лидерство е нужно смирение. Той е имал ценности, които са станали отличителна марка на Apple – иновация и перфекционизъм, и които са причината марката Apple да има такива страстни фенове. Имал е дарбата да прави мотивиращи речи, които да достигат до хората и да ги вдъхновяват да дават най-доброто от себе си. Имал е гения на предприемач, бил е страстен фен на техниката и компютрите, които са в основата на огромния успех на Apple. Но не е имал смирението.
Не и докато е бил СЕО на Apple. Вероятно, защото успехът и таланта не водят до смирение. До смирение води само слабостта и преживяването на безсилие. Знаейки за огромната воля и сила, която стои зад успеха на Стив Джобс, които са му помагали да оцелява и да се изправя всеки път, след като е преживявал неуспех, не мога да не му отдам дължимото – той е вдъхновение за всички тези от нас, които при неуспех имаме склонността да се отказваме лесно. Знаейки за неговата страст и за неговата прямота и искреност, не мога да не разпозная в тях и мои ценности. Но, ако не знаех какво е казал в последните дни преди своята смърт, не бих могла да преодолея своите резерви към неговата личност.
„Напомняйки си, че ще умра скоро, е най-важното средство, което някога съм имал, което ми полага да правя големите избори в живота си.
Защото почти всичко – всички външни очаквания, цялата гордост, целия страх от засрамване или провал – всичките тези неща просто са разпадат пред лицето на смъртта, оставяйки само това, което е истински важното. Напомняйки си, че ще умреш някой ден, е най-добрият начин, който аз познавам, за да се избегне капана на мисленето, че има нещо, което да загубиш. Ти вече си гол. Няма причина да не последваш сърцето си.
„Remembering that I’ll be dead soon is the most important tool I’ve ever encountered to help me make the big choices in life. Because almost everything – all external expectations, all pride, all fear of embarrassment or failure – these things just fall away in the face of death, leaving only what is truly important. Remembering that you are going to die is the best way I know to avoid the trap of thinking you have something to lose. You are already naked. There is no reason not to follow your heart.“
Това, което огромният успех на Стив Джобс не можа да направи за него, направи неговата болест и последващата смърт. Смъртта за пореден път показа, че е най-големият учител за истински важните неща в живота, както и най-голямата подкрепа да започнем да се осмеляваме да живеем автентично. Въпреки че вече не е сред живите, Стив Джобс продължава да вдъхновява с думите си:
„Твоето време е ограничено, така че не го губи в това да живееш нечий чужд живот.
Не бъди хванат в капана от догмата – което е това да живееш резултатите от мисленето на другите хора. Не позволявай шумът от мненията на другите хора да те отдалечи от твоя собствен вътрешен глас. И, най-важното, имай куража да последваш своето сърце и интуиция. Те по някакъв начин вече знаят това, което ти наистина искаш да станеш. Всичко останало е вторично.“ Стив Джобс
„Your time is limited, so don’t waste it living someone else’s life. Don’t be trapped by dogma – which is living with the results of other people’s thinking. Don’t let the noise of other’s opinions drown out your own inner voice. And most important, have the courage to follow your heart and intuition. They somehow already know what you truly want to become. Everything else is secondary.“
Тези думи ме докосват. Разбирам, че идват от сърцевината – от центъра на главата лук, до която сме стигнали, преминавайки през пластовете на нашата уязвимост и слабост. За мен в своите последни дни Стив Джобс се е присъединил към групата на автентичните лидери, прибавяйки липсващия елемент в пъзела – смирението. Отправяйки посланието, че най-доброто средство за правене на Големите избори в живота е да си напомняме, че някой ден ще умрем.
Камелия