Напоследък доста чета по темата за автентичното лидерство. Последната книга, която прочетох по тази тема, е True North, автори Bill George with Peter Sims. Единият от двамата автори – Бил Джордж, е професор от Харвард и дългогодишен СЕО (изпълнителен директор) на голяма корпорация. Част от идеите в нея вече споделих в предишната публикация „В сърцевината“, но сега ми се иска да добавя още нещо, защото автентичното лидерство е много важно. То е лидерството на бъдещето. Дори да е все още изключително рядко срещано в днешно време, това е посоката, в която вървим.
И така, според авторите на тази книга, новото поколение ръководители, което идва след 2000-ната година, ще се характеризира със следните пет основни характеристики:
- Преследване на целта със страст
- Практикуване на стабилни ценности
- Водене от сърцето
- Създаване на устойчиви взаимоотношения
- Демонстриране на самодисциплина
От тези пет характеристики най-важната са ценностите – именно те са компасът, който ни помага да навигираме в плетеницата на живота, водейки живот от сърцето. Тези наши най-вътрешни ценности са „истинският север“:
„Истинският север е вътрешният компас, който те ръководи успешно през живота. Той представлява кой си ти като човешко същество на най-дълбокото ти ниво.
Това е ориентир – твоята непроменлива точка в един въртящ се постоянно свят, който ти помага да бъдеш в крак като лидер. Твоят истински Север се основава на това, което е най-важно за теб, твоите най-съкровени ценности, твоите страсти и мотивации, източниците на удовлетворение в живота ти.
Точно както компасът те насочва към магнитния полюс, така твоят Истински север те дърпа към целта на твоето лидерство. Когато следваш твоя вътрешен компас, твоето лидерство ще бъде автентично и хората по естествен път ще се свързват с теб. Въпреки че другите може да те насочват или да ти влияят, твоята истина идва от твоята жизнена история и само ти може да определяш как нещата трябва да бъдат.“ Бил Джордж
Подобни думи ми носят голяма надежда във време, когато светът е доминиран от стария тип лидери. Надеждата, че не е далеч времето, когато хората, които ще ни водят, ще бъдат водени от ценността да служат.
Това е ключовото нещо за новите лидери – тяхното желанието да служат за добруването на другите.
Книгата е изпъстрена с примери за автентични лидери, успели да променят живота на другите към по-добро. Един от от най-впечатляващите факти за тях е, най-често това са хора, които са се родили в непривилегировани условия, някои от тях – много по-трудни от тези на средностатистическия човек (какъвто е Хауърд Шулц, основателят на Старбъкс). Тези хора не просто са успели да постигат голям успех и богатство, но са направили това благодарение на своята отдаденост на цели, които са надлични – свързани с желанието да служат.
В нея можете да прочетете житейските истории на над 100 автентични лидера на различна възраст, някои от които са станали главни изпълнителни директори на световно известни корпорации. Сред тях обаче не е Стив Джобс, създателят на Apple. Това много ме замисли, защото той е от лидерите, които са привлекли моето внимание. Защо той не е представен в нея?
Не знам каква е причината на авторите на книгата. Аз обаче намерих една, която ме удовлетворява. Намира се в цитата по-долу, която описва характеристиките на автентично лидерство. Сред тях има един, който не се отнася до Стив Джобс, ако сте чели негова биография, можете да го откриете и сами:
„Автентичните лидери са искрени хора, които са верни на себе си и това, в което вярват. Пред това да се оставят очакванията на другите хора да ги водят, те са подготвени да бъдат самите себе си и да вървят по своя собствен път. Колкото повече те се развиват като автентични лидери, толкова повече те са загрижени за това да служат на другите пред това да получат признанието на другите и успех. И те постоянно търсят начини да израстват лично. Автентичните лидери развиват истински връзки с другите и пораждат доверие. Тъй като хората им вярват, те са способни да ги мотивират към по-високи нива на представяне чрез подсилване на способността им да водят.“
Това е описанието, на което Стив Джобс не отговаря – автентичните лидери развиват истински връзки с другите и пораждат доверие. Изграждането на връзки на доверие не се отнася на сто процента за него. От книгата „iЛидерът“ знам, че създателят на Епъл често се е отнасял с неуважение към служителите, с които е работел, и не малко от тях са се страхували от него. Гледал е високомерно на хората, които не са интелигентни, и е имал огромно его, което е водело до конфликти и дори до изгонването му от Apple. Също така е бил доста критикуван заради липсата си на социална ангажираност и отказа му да участва в дарителски кампании (за разлика от автентичните лидери, които са ангажирани с различни социални проекти за подобряване на състоянието на света, в който живеем).
С други думи, Стив Джобс е имал харизматично, но не и автентично лидерство, защото за автентичното лидерство е нужно смирение. Той е имал ценности, които са станали отличителната марка на Apple – иновация и перфекционизъм, и които са причината марката Apple да има такива страстни фенове. Имал е дарбата да прави мотивиращи речи, които да достигат до хората и да ги вдъхновяват да дават най-доброто от себе си. Имал е геният на предприемач, бил е страстен фен на техниката и компютрите,… но не е имал смирението.
Не и докато е бил СЕО на Apple. Вероятно, защото успехът и талантът не водят до смирение, освен ако не си се родил с тази човешка добродетел. До смирение може да доведе само слабостта и безсилието. Това за него се е случило едва в края на кариерата му, когато се е разболял от рак. От този период има една негова реч, която е много вдъхновяваща:
„Напомняйки си, че ще умра скоро, е най-важното средство, което някога съм имал, което ми полага да правя големите избори в живота си.
Защото почти всичко – всички външни очаквания, цялата гордост, целия страх от засрамване или провал – всичките тези неща просто са разпадат пред лицето на смъртта, оставяйки само това, което е истински важното. Напомняйки си, че ще умреш някой ден, е най-добрият начин, който аз познавам, за да се избегне капана на мисленето, че има нещо, което да загубиш. Ти вече си гол. Няма причина да не последваш сърцето си.
Твоето време е ограничено, така че не го губи в това да живееш нечий чужд живот.
Не бъди хванат в капана от догмата – което е да живееш резултатите от мисленето на другите хора. Не позволявай шумът от мненията на другите хора да те отдалечи от твоя собствен вътрешен глас. И най-важното, имай куража да последваш своето сърце и интуиция. Те по някакъв начин вече знаят това, което ти наистина искаш да станеш. Всичко останало е вторично.“ Стив Джобс
Тези думи ме докосват. Разбирам, че идват от сърцевината, откъдето идва силата да покажеш своята уязвимост. Затова си мисля, че в своите последни дни Стив Джобс все пак е успял да се присъедини към групата на автентичните лидери, прибавяйки липсващия елемент в пъзела на своето лидерство – смирението. Защото – какво по-смиряващо от съзнанието, че най-доброто средство за правене на Големите избори в живота е да си напомняме, че някой ден ще умрем.
Камелия Хаджийска
