Сиракът е съвсем първият от архетипите, описани в книгата на Керъл Пирсън „Героят в теб“. Той поставя началото на пътешествието към себе си, което започва с чувството, че сме слаби и малки и имаме нужда някой друг да дойде и да ни помогне. Мъчителните преживявания, че сме останали сами и осиротели, са проява на неговата негативна форма, която ни пречи да се осланяме на вътрешната ни сила. След като обаче развием вътрешен източник на подкрепа и станем родители на вътрешното си дете, архетипът на Сирака започва да се проявява по позитивния си начин – прави ни смирени, предпазва ни от арогантността на по-силните архетипи като ни напомня за нашата човешка уязвимост и крехкост.
По този повод ми се прииска да споделя още едно описание на тоя етап от живота ни, който бележи началото на духовното пробуждане и пътят към нашата най-вътрешна същност. Той е от книгата на Памела Крибе „Ченълингите на Йешуа“.
„Когато тръгнете да търсите себе си и се обърнете навътре, изведнъж се сблъсквате с много сложна ситуация. Вътрешната самота може да парализира.
Пътят ви в този момент, пътят, който е избрала душата ви, е действителното изграждане на себе си, започвайки от самото дъно, от самото начало. Имам предвид собствената ви сила, собствена нова основа. И за да стане това, сте принудени да преминете през вътрешната си самота и по време на това преминаване ще бъдете изцяло затворени в себе си. Но това е пътят към собствената ви сила.
Това е процес, свързан с признаването и освобождаването от своята дълбока злоба и гняв. Това се отнася за гнева в отношенията с вашето обкръжение и в отношението с миналото ви.
Изобщо можем да кажем, че в момента, когато се обръщате навътре, за да потърсите вътрешната си сила и да се изключите от идеите и мнението на другите, вашето съзнание прави завой на 180 градуса. Вследствие на което се сблъсквате с най-проблемната си част. Това може да е дълбока самота или страх от оставането сами, или нетърпеливост, гняв или печал.
По този начин няма нищо необичайно, щом стъпите на пътя, който води към по-високо ниво на съзнание, в началото да осъзнаете своите неприятни страни. И в този момент е много важно да не отстъпите, да останете така.
Останете със себе си и бъдете свой водач, както го прави родител с дете. Това е същото, за което говорих в началото. Може би сте чували за хора, които работят с умиращи. Те могат да ви разкажат, че на някои помагат, просто като стоят наблизо. Седят до тях и нищо не казват.
Единственото, което може да направите за себе си, когато изпитвате дълбока нужда или самота, е да останете със себе си. Да присъствате без да предприемате нищо. Това е действителна подкрепа и истинско мъжество. Също така това е проява на истинската сила на съзнанието ви.
В момента, когато сте способни да осъзнаете напълно своята велика нужда и самота, нещо се преобръща вътре във вас и колкото значението на самотата намалява, толкова се издигате над нея. Това е силата на съзнанието.„
Памела Крибе, „Ченълингите на Йешуа“
И така, ако вашето пътешествие в момента преминава през етапа на Сирака, ето едно предложение – когато се почувствате самотни и нещастни, дайте сами на себе си родетеля, който винаги сте искали да имате. Помогнете на вътрешното си осиротяло дете да се почувства видяно и прието. Кажете му, че не е само и че го обичате точно такова, каквото е.
Камелия Хаджийска
