Забелязах, че напоследък често общувам с хора, които са в етапа на Сирака – този от архетипите, описани в книгата на Керъл Пирсън „Героят в теб“, който е в самото начало на пътешествието към себе си, започващо с решението да започнем по-автентичен и по-верен на вътрешната ни природа живот. Това е и пътят към вътрешната ни сила, който обаче започва с преживяване на точно обратното – чувството, че сме слаби, малки и имаме нужда някой друг да дойде и да ни помогне. Това е самата есенция на вътрешния ни Сирак.
В позитивните си форми този архетип ни напомня да не се главозамайваме и да сме във връзка със собствената си уязвимост и човешка крехкост, той ни предпазва от арогантността на по-силните архетипи. В негативната си форма обаче той блокира пътя към развиване на собствената ни сила, като ни кара да се осланяме на някой друг. Тъй като целта на психичното и духовното развитие е да ни направи силни и независими индивиди, които същевременно не губят контакт със истината за взаимозависимата реалност, където всички сме свързани, реших да споделя сега един откъс от книгата на Памела Крибе „Ченълингите на Йешуа“, който прекрасно описва точно този етап от живота ни – когато сме в самото начало на пътя към себе си, към най-съкровената ни вътрешна същност.
„Когато тръгнете да търсите себе си и се обърнете навътре, изведнъж се сблъсквате с много сложна ситуация. Вътрешната самота може да парализира.
Пътят ви в този момент, пътят, който е избрала душата ви, е действителното изграждане на себе си, започвайки от самото дъно, от самото начало. Имам предвид собствената ви сила, собствена нова основа. И за да стане това, сте принудени да преминете през вътрешната си самота и по време на това преминаване ще бъдете изцяло затворени в себе си. Но това е пътят към собствената ви сила.
Това е процес свързан с признаването и освобождаването от своята дълбока злоба и гняв. Това се отнася за гнева в отношенията с вашето обкръжение и в отношението с миналото ви.
Изобщо можем да кажем, че в момента, когато се обръщате навътре, за да потърсите вътрешната си сила и да се изключите от идеите и мнението на другите, вашето съзнание прави завой на 180 градуса. Вследствие на което се сблъсквате с най-проблемната си част. Това може да е дълбока самота или страх от оставането сами, или нетърпеливост, гняв или печал.
По този начин няма нищо необичайно, щом стъпите на пътя, който води към по-високо ниво на съзнание, в началото да осъзнаете своите неприятни страни. И в този момент е много важно да не отстъпите, да останете така.
Останете със себе си и бъдете свой водач, както го прави родител с дете. Това е същото, за което говорих в началото. Може би сте чували за хора, които работят с умиращи. Те могат да ви разкажат, че на някои помагат, просто като стоят наблизо. Седят до тях и нищо не казват.
Единственото, което може да направите за себе си, когато изпитвате дълбока нужда или самота, е да останете със себе си. Да присъствате без да предприемате нищо. Това е действителна подкрепа и истинско мъжество. Също така това е проява на истинската сила на съзнанието ви.
В момента, когато сте способни да осъзнаете напълно своята велика нужда и самота, нещо се преобръща вътре във вас и колкото значението на самотата намалява, толкова се издигате над нея. Това е силата на съзнанието.“
Памела Крибе, „Ченълингите на Йешуа“
Ако и вашето пътешествие в момента преминава през енергията на Сирака, станете сами за себе си този родител, който да помогне на вътрешното осиротяло дете да се справи със силните негативни чувства, неизбежни за началото на пътя към себе си. За целта не е необходимо да правите нищо друго освен да присъствате с приемане и любов към сенчестата страна в себе си. Нищо друго освен неосъдително и будно присъствие.
Камелия
