Просветлението и любовта

„Няма никакъв правилен подход към живота „след” просветлението. Ние не сме длъжни да бъдем или да не бъдем някого, тъй като в сърцето си и в разума си съдържаме всичко, ние сме пълни.

Какво означава  пълни? Това означава – да се стремим да включим в себе си всичко, което „се отличава” от всяка ограничена идея. Това означава да разберем това, че когато ние определяме нещо за  положително, в същия момент създаваме нещо отрицателно. Когато избираме идеал за знания, ни се налага да имаме работа и с невежеството, което се отличава от тези знания. Отделяйки идеал за святост, ние сме длъжни да се срещнем и с тези грехове, които го съпровождат, длъжни сме да поемем отговорността за това, че ние сме ги създали…Но ако останем отворени и не се съпротивляваме на отрицателното, ние не зависим от него. Ако признаем, че в нас винаги присъства уродливото, ние сме свободни да създаваме красотата. Ако знаем, че в нас има глупост, можем свободно да се обръщаме към своя интелект.

Любовта – това е най-висшето и свято действие, защото тя винаги включва в себе си това, което само по себе си не е любов, тя винаги е насочена към поглъщане на необичащото и необичаното.

Колко често ние се опитваме да намерим в нашия опит причинно-следствените връзки, макар и това, което се случва да е всичко на всичко само колебания на сменящите се едно с друго състояния. Можем да изберем пътя на отричане, подобно на монашеската дисциплина, а после да се чувстваме недостатъчно възнаградени. Или обратното, можем да се отдадем на чувствени наслади, а после да се почувстваме излъгани. Ние никога не отстъпваме встрани, за да видим, че сме просто едни колебаещи се махала.

Много от нас твърде много се стараят да мислят за себе си само като за добри, хубави и мъдри. Това представлява опит да  бъдат махала, които се отклоняват само в една посока.“

Тадеуш Голас, „Ръководство за просветление за мързеливи“

Основна характеристика на психически здравия човек според психотерапията е да е успял да интегрира „сенчестата“ страна на психиката си и така да е постигнал вътрешна цялостност. Основна черта на човека, постигнал просветление, е съвсем същата – той е цялостен. Според Памела Крибе:

Просветление означава да позволите на всички свои аспекти да застанат под светлината на съзнанието ви. Просветление не означава, че напълно осъзнавате всичко, което е във вас, а че имате желание да се срещнете с всеки свой недостатък. Просветлението се сравнява с любовта. А любовта означава да се приемете такива, каквито сте.“ 

Памела Крибе

В някакъв смисъл, една добра психотерапия има отчетлив ефект върху духовното развитие на човека, и обратното – една добра духовна практика повишава нивото на психично благополучие на индивида. В дадения случай не е важно кой подход избираме да следваме, за да постигнем своята вътрешна цялостност – светския или духовния. Важното е, че пътят е един – той се нарича интеграция на всички разпокъсани и противоречиви аспекти вътре в нас чрез простото осветяване с лъча на съзнанието ни и приемането, че те също са част от нашата природа. Тогава преставаме да сме люлеещи се махала или махала, които се отклоняват само в едната посока и разбираме какво означава да имаш вътрешен център.

Камелия