Истина или лъжа

„Най-важният фактор, който трябва да имаме предвид, когато се опитваме да разберем една връзка, е тъжният факт, че хората лъжат.

Лъжат себе си, близките и приятелите си, съпруга и любимия, а често дори и своя Бог! Те често виждат себе си, както и връзката, в която се намират, през мъглявината на мечтите и надеждите. Те искат определено партньорство или брак да действа или не. Те го тълкуват според своето въображение. Неспособни да се изправят срещу себе си, могат да стоварят вината върху хората най-близо до тях; те може да не са способни да контактуват на реална основа или може да издигнат тези, които обичат, на някакъв въображаем пиедестал. Тези хора могат едновременно да винят и въздигат своите любими, използвайки въображението си като основа на разума. Така съзнателно или несъзнателно, преднамерено или без умисъл, хората оцветяват истината.“

Мартин Шулман, „Кармична астрология“, т.3

Реших да споделя този цитат от книгата на Мартин Шулман, защото помага да се види изкривяването на реалността, което наричаме често лъжа, по един малко по-различен начин. Смятам, че по-честата форма на лъжа е несъзнаваната, а не съзнаваната лъжа, и че по-често лъжем себе си и другите непреднамерено, а не умишлено. Когато погледнем по този начин на лъжата, първото нещо, което се случва, е, че преставаме да сме толкова обвинителни към това, което разпознаваме като лъжа. Второто последствие от този начин на гледане на лъжата е, че разбираме причините, които стоят в нейната основа, а това вече е крачка напред в тяхното преодоляване.

Когато сме наясно, че в основата на лъжата стои не нещо друго, а желанието ни да виждаме по определен начин нещата, вече не се обвиняваме в бягство от реалността, а започваме да изследваме по-добре тази реалност. В дадения случай реалността, която най-добре трябва да изследваме, се нарича желание. Именно нашите желания са един от основните фактори за изкривяванията на реалността, наречени лъжа. Когато сме наясно с желанието си и едновременно с това сме в контакт с предмета на нашето желание, ние можем по-реално да го видим – дали може да удовлетвори това желание или не.

Много често съм виждала (и продължавам да виждам) съпруги, които обвиняват мъжете си, че не правят определени неща, които се подразбират, че трябва да бъдат правени от тях в едно партньорство. Въпросът е, че виждам и техните съпрузи, които по една или друга причина не могат да им дадат това, което те искат. Също така виждам как тези съпруги потъват в един безкраен порочен кръг на обвинения към техните съпрузи, които на пръв поглед изглеждат напълно основателни и биха се приели в един съдебен процес. Само че когато говорим за психични процеси нещата са различни от съдебните дела. Тук е важна една друга истина – и тя е много по-сложна от външните материални факти.

Поради тази сложност ще използвам метафора. Да обвиняваш в продължение на години мъжа ти, че не ти е дал това, което искаш, ми прилича да обвиняваш един човек, който има само един крак, че не може да бяга бързо. Просто не може и толкова. Да виждаш, че твоят партньор не може или не иска да ти даде това, което искаш, и да продължаваш да го искаш, е форма на лъжа. Решението е да погледнем нещата, такива каквито са в действителност, дори и от това временно да ни заболи повече. Едно от нещата, с които психотерапията е полезна на хората е, че им помага да погледнат неприятни истини, които те са избягвали с години. Само истината може да лекува – не може да променяме нещо, ако първо не го видим реално. Само виждането на реалността такава, каквато е, ни помага да променяме същата тази реалност.

Камелия Хаджийска