Има толкова много неща, които отхвърляме или осъждаме, просто защото не ги разбираме. А те имат своето обяснение и особено силно това важи за нещата, които бихме категоризирали като психични отклонения.
Както стана ясно от статията за „Психиатричната клиника през погледа на един шаман“ , това, което на Запад възприемаме като психична болест, в Африка се разглежда като раждането на шаман. А вътрешната трансформация, която отваря сетивата към света на невидимото, не е никак лесен процес. В добавка на това, отхвърлянето и неразбирането на този процес не само от страна на другите, но и на самия човек, който е чул призива на духа, може силно да влоши нещата. Ако все пак успее да се справи с предизвикателството, той впоследствие става част от индивидите, които развиват общността, която първоначално ги е отхвърлила. Стават лечителите на своето племе и автентичните носители на живото митотворчество, за което пише Камбъл в четвъртия си от томовете за „Маските на Бога“ – „Творческа митология„.
Шаманизмът е жив в съвременния свят, макар и не по начина, по който това се е случвало в миналото. Той може да дойде под формата на песен, която повдига духа на унилия човек и го лекува чрез музиката. Всяка вдъхновяваща музика е такава, но сега се сещам за песните на творчеството на Алекс Бойе. Друг път това може да вземе и формата на травестизъм – на желание за смяна на половата роля с противоположната. Ето какво пише Джоузеф Камбъл по тази тема.
„В североизточен Сибир, както и в многобройните части на Северна и Южна Америка, шаманското призвание включва травестизъм. Иначе казано, човекът трябва да води живота на противоположния пол. Това означава, че той е надхвърлил силите на първоначалния си пол; ето защо такива жени живеят като мъже, а мъжете като жени. Тези шамани-травестити играят извънредно голяма роля в индианската митология на Югозапада – при племената хопи, навахо и апачи, – както и сред сиуксите и много други.
Владимир Богораз и Валдемар Йокелсон първи открили това преобръщане на половите роли при чукчите на полуостров Камчатка в Сибир. Тези двама мъже станали свидетели на цяла плеяда от реакции към въпросния феномен. Една от реакциите била, че някои младежи, чули зова да станат онова, което наричат „нежен мъж“, били толкова засрамени и отрицателно настроени, че посягали на живота си. Ако шаманът не откликне на зова, очаква го пълно психологическо крушение. Това наистина е един много дълбок психологически призив.“
Джоузеф Кембъл, „Пътища към блаженството – митология и вътрешна трансформация“, с. 18-19
Не всеки травестизъм означава шаманизъм. Но всеки травестизъм се сблъсква по един или друг начин с осъждането и осмиването на обществото, провокирайки в една или друга степен закостенелите възгледи на хората, които имат утвърдени представа за това какво е „нормално„. В шеста глава на книгата на Свивън Гилмън „Разкази на пилигрима„, той разказва за Шамана травестит дон Емилио. В своя разказ за този лечител от коренното индианско племе живаро той го описва като набит, мускулест и силен мъж, който същевременно има женски маниери на поведение – глас, интонация, жестове, походка, и който от време на време се преоблича като жена, за да провокира установените навици на възприятие у хората в своето племе.
Преди дон Емилио да премине през това преобръщане, той е имал семейство – имал е жена и деца. Но след като си задал въпроса кой е най-големият му страх, той чул отговора – да започне да се облича и държи като жена. За него като шаман това означавало да предизвика това, от което се страхува. Решил да приеме предизвикателството и да започне да се облича като жена и да се държи като жена. Подобно поведение било шок за семейството му и жена му го напуснала. Подобно развитие обаче е част от историята на героя и поемането по неутъпканите пътища. И макар че семейството на дон Емилио го напуснало, това не се случило с хората от племето, в което той бил шаман. Неговият провокативен начин на живот внесъл още повече жизненост и отвореност в общността, в която живеел. Той не просто се освободил от своя страх, но към дарбата си да лекува добавил и своя личен пример за смелост и автентичен начин на живот.
Времената, в които живеем, имат огромна нужда от разпадане на старите възгледи за „нормалност„, отваряне на пространство за по-голяма толерантност към различията и интелектуално усилие да ги разберем от гледна точка на случващото се в колективното несъзнавано.
Ако тези различия се отнасят до половите роли, например, това може да означава, че става дума за една исторически обусловена динамика, която тласка човек да търси отговора на най-важния въпрос: „Кой съм аз?„, отвъд социалните предписания за биологичните ни роли. (Наследникът на Стийв Джобс – изпълнителният директор на Apple – Тим Кук, наскоро заяви, че е горд, че е гей.) Динамика, която ни провокира да разширим разбирането за начина, по който се случва творческото взаимодействие между Духа и Природата, защото именно Прометеевият дух у нас е този, който не се задоволява с природно даденото, а се опитва да го променя и развива. (Лоурънс Уашовски – единият от братята Уашовски, които са режисьорите на култови филми като „Матрицата“, „V като вендета“, „Облакът Атлас“, стана Лана Уашовски, преминавайки операция за смяна на пола.) Динамика, която изразява и нарасналата нужда от цялостност, която на нивото на биологичния пол може да приеме и образа на мъжа-жена. (Австрийският певец-травестит Кончита Вурст спечели Евровизия 2014г.)
Толерантност, непредубеденост, способност да понасяме фрустрацията от липсата на ясни отговори са едни от най-важните условия да осъществим по един позитивен начин промените, които колективното несъзнавано напира да случи вътре и вън от нас. Защото тези промени могат да се случат и по негативен начин. Духът обитава света на архетипите, а те винаги се изявяват в своята двойнственост – в своята светла и в своята тъмна страна. Травестит не означава шаман. Сексуални предпочитания не са равни на лечителски способности. И, обратното. За да станеш лечител на общността, в която живееш, няма нужда да ставаш травестит. Има обаче нужда да предизвикваш страховете си от осъждане на другите, като по-важен от мнението на общността стане зовът на сърцето ти.
Ошо пише, че човек има седем тела и само първото е природно, свързано с материята – идващо от нея и връщащо се към нея. Следващите тела са от света на невидимото и до четвъртото включително са полово дефинирани – за жените второто тяло е мъжко, третото е женско и четвъртото отново е мъжко. При мъжете редът е обратен. Той също така говори, че когато стане сливането на тези тела – знак на просветлението, това може да се прояви в промени и на нивото на първото, биологичното тяло. Той разказва за Рамакришна, който, след като получил просветление, придобил женско тяло, развил гърди и дори започнал да има и месечен цикъл.
„Неговата индивидуалност станала толкова женствена, че той ходел и разговарял съвсем като жена.“ (Ошо, „Кундалини и чакрите“, с. 243)
Смятам, че да се научим да задаваме въпроси е много по-ценно, отколкото да търсим бързи и лесни отговори. А, ако успеем да зададем правилните въпроси, те ще ни отведат до митовете, които ни разказват за времето, когато мъжът и жената са били едно същество и това същество било андрогинно. Ще стигнем до райската градина отпреди падението на Адам и Ева. Ще разберем и историята на Хермафродит, за който се разказва в „Метаморфозите“ на Овидий, и който бил превърнат в двуполово същество от самите богове, които го слели с влюбената в него нимфа Салмакида. Ще стигнем и до свещения брак в алхимията, в който сливането на Царя и Царицата е израз на раждането на Цялостната ни личност.
Светът е твърде сложно нещо, за да бързаме със своите присъди и плитки заключения. Зад фасадата на нормалността, както ни казва Томас Мур в своята книга „Грижа за душата“, се крият не просто отклонения, които понякога наричаме перверзни, а затрупани късчета душа и ярка творческа индивидуалност.
„Когато опознаем душата и смело признаем нейните странности и многообразните начини, по които тя се проявява в индивидите“, пише той, „ние можем да развием вкус към перверзното. Можем да оценим неговите чудатости и кривини. И накрая наистина можем да осъзнаем, че индивидуалността се ражда по-скоро в ексцентричността и неочакваните сенчести склонности на душата, отколкото в нормалността и конформизма. Този, който се грижи за душата, няма проблем с особеното и неочакваното.“
В творческата игра между материята и Духа, границата между патология и психично здраве е опасно тънка. Затова „прагматичният критерий за истина“ отново ще ни помогне, когато, дори да не знаем Цялата истина, да разполагаме с морален ориентир. И той е доколко даден човек помага за утвърждаването на общочовешките ценности, не вреди на никого и дори подпомага за просперитета, развитието и лечението на общността. Лана Уашовски, дон Емилио, Кончита Вурст не само че не вредят на никого, но притежават смелостта да заявят своето различие – да изявят творческия си потенциал, да обогатят света и да провокират статуквото.
Камелия Хаджийска
