Има един певец от африкански произход, който много харесвам. Казва се Алекс Бойе. За да балансирам поне малко този натежал от сериозност сайт, реших да споделя няколко негови песни – песни, които носят чувството на лекота и свобода.
За първи път видях Алекс Бойе да пее заедно с ThePianoGuys песента на Coldplay – Paradise. Гледах го и си мислех, че този човек е роден да бъде шаман. Имам пред вид съвременен шаман, който практикува древното лечителско изкуство по подходящ за модерните времена начин.
След като потърсих в интернет и други негови изпълнения, впечатленията ми от него като шаман се затвърдиха. Не само заради характерното за него „африканско припяване“, но и заради текстовете на песните му, които са открито алхимични. Като песента „Лимонада“, например, която наред с непретенциозното си заглавие и ритъм, има и много важен рефрен:
You can be bitter, bitter, bitter
Or you can be better, better, better(Може да бъдеш горчив, горчив, горчив,
или може да бъдеш по-добре, по-добре, по-добре.)
Когато животът ти даде лимон, да направиш от него лимонада, е стопроцентова алхимична рецепта. Единственото, което се изисква за целта, е да си спомниш, че си направен от злато (или, както пее Алекс, „Remember you’re golden“).
Точно това е направил певецът в собствения си живот. Роден в Лондон от родители-емигранти от Нигерия, той отраства като сирак. Когато е малък майка му заминава за Нигерия и не се връща. За него се грижи само неговия чичо – алкохолик. Алекс Бойе коментира, че в историята на Хари Потър разпознава и собствената си история. По-късно той е лишен дори и от това, защото по време на ученето му в колежа, той вече няма и дом, където да спи, и се налага да храни от изхвърленото в кофите за боклук. В един следващ етап от живота си Бойе на свой ред е емигрант – този път в Америка, където успява да обърне посоката на живота си и дори да постигне успех като музикант. Години по-късно той се връща в Лондон и прави концерт в една от най-известните зали в Лондон – Албърт Хол. Преди да започне да пее обаче се разплаква, тъй като не може да удържи силните си емоции и споделя с публиката тяхната причина. А именно че когато е бил бездомник и животът му е бил много отчайващ, той се е хранил от кофите за боклук именно пред тази зала.
Подобен невероятен контраст в живота на един човек е способен да породи силни чувства не само у него самия, но и у хората, които са свидетели на подобно драматично преобръщане. Алекс Бойе отдава това преобръщане на факта, че е срещнал добри хора, които му подали ръка, и така се спасил от съдбата на по-голямата част от неговите бездомни приятели, които поели по пътя на престъпността. Ако вярваме на невидимата логика на живота, обаче, причината да срещне добри хора е вътре в него самия. По-точно – в качествата на неговото сърце, което е способно да черпи сила и утеха в Духа и вярата в Бога, така че дори и в най-голямата мизерия и болка да не отговаря с озлобление или самосъжаление. Нещо повече, неговата вродена духовна интелигентност го превръща в музикант и лечител – алхимик.
Свързвам шаманското му излъчване и с още нещо, а именно че той често пее с хор. Напомня ми за живота в племето – за колективното, което също е съставено от много лица и гласове. Обикновено това е хор на деца. Както в тази известна песен на Pharrell Williams – Happy.
Или в тази друга известна песен на Katy Perry – Roar. Този път хорът е от жени и посланието е „Тръгнах от нулата, за да стана собствения си герой“.
Обичам да гледам изпълненията Алекс Бойе. В неговото излъчване има нещо, което ме очарова. Може би това нещо е шаманът, който виждам в него? А именно че е успял да премине през задължителния за всеки истински лечител ритуал на разпъването на кръста, който тества силата на сърцето и го прави още по-способно на любов и състрадание. И който след завръщането си от „отвъдния свят“ посвещава делото на живота си да лекува „племето“ чрез своите „лечебни ритуали“ – своите песни и танци.
Както и да ни напомня, че всички ние сме златни – нещото, което ни помага да превръщаме лимона в лимонада, горчивината във вътрешна сила, а болката в любов и състрадание.
Камелия