Едни от най-задълбочените наблюдения на вътрешния живот може да се намерят сред хората, които практикуват медитация – най-доброто средство за наблюдение на вътрешните ни процеси. Такъв е и Анди Джеймс, авторът на книгата „Съзнателният Аз„, откъдето е и цитатът по-долу.
„В нашето съзнание има едно черно петно. То ни пречи истински да се учим от опита си, да прехвърлим мост над пропастта между това, което знаем, че трябва да се направи, и практическото му осъществяване, пречи ни и да намерим целостта, хармонията и удовлетвореността… Това черно петно сме ние самите. Всички мисли и дейности произтичат от центъра, който смятаме за наш „аз“. Ние сме доброволни роби на стопанина на вътрешните гласове и импулси, и въпреки това, много малко знаем за тях – откъде произтичат, на кой глас да вярваме. Нашият „аз“ ни изглежда солиден и достатъчно реален, но ако го потърсим, няма да го намерим никъде. Той не е нито крайник, нито пък орган, даже не е и мозъкът….
А това, което прави черното петно още по-трудно за разбиране е, че то не е нещо единично. Нашето его или „азът“ прилича на лавица или структура с натрупани голям брой поведенчески модели или субличности, всяка бореща се за право на самоизява. Там може да бъде родителят, детето, мъжът или жената, борецът, кавгаджията, страхливецът, лудетината и още много други. Тези субличности може да се уподобят на много хора, обитаващи едно и също тяло. Когато казваме „разкъсван съм от вътрешни противоречия“, често сме много по-близко до истината, отколкото си представяме…
Разумът е нож с две остриета. От една страна той ни дарява с радостта, че сме индивидуални, неповторими и притежаваме сила. Той ни дава възможност да анализираме и да разглобяваме нещата на съставните им части, за да можем да ги проучим и да си служим с тях… От друга страна, той ни прави обособени, разделени, уязвими, несигурни и смъртни. Той откъсва индивида от всичко друго във Вселената (от всичко, което не е „аз“), което е самата основа на нашето съществуване…
Тъй като това разделяне и фрагментация става и вътре в нас, той отделя една част от нашата същност от другата. Така една част от нас може да е „добра“, а другата „зла“; едната може да е „дълбока“, а другата „повърхностна“; едната да бъде „истинска“, а другата „лъжлива“. Често тези коренно различни части са в конфликт. Тъй като много малко знаем за действителния характер на конфликтите ни, много рядко можем да ги разрешим и сме хванати като в капан….“
Анди Джеймс, „Съзнателният Аз (яснота и целенасоченост чрез медитация)“
Първата стъпка в себепознанието е, когато си дадем сметка, че не се познаваме. Тогава губим яснотата и ставаме объркани – виждаме с колко много вътрешни конфликти и противоречиви желания сме изпълнени.
Следващата стъпка е да развием умението за „необикновена наблюдателност“ (Кришнамурти), а най-силното ни желание да стане животът в истина, безотносително дали това, което ще видим за себе си, ще ни хареса или не.
След дълги години практикуване на живот в будност и вътрешна честност, тъмното петно на собственото ни неведение за това какво е Азът, започва да изсветлява. Превръща се в това „плътно и твърдо“ нещо в центъра на съществото ни, което алхимиците наричат „философски камък“, а мистиците – Присъствие.
Камелия Хаджийска