Притча от Ошо.
„Философ и мистик се заблудили в гората в тъмна нощ. Това била много опасна гора, пълна с диви зверове; тъмнината била непрогледна. Единият бил човек на съмнението, другият – на вярата. Внезапно започнала буря, ударил гръм и ярко проблеснала светкавица.
Философът погледнал нагоре към небето, мистикът погледнал надолу към пътеката. В момента на проблясването на светкавицата пътеката била пред тях, осветена и ясно видима – и мистикът успял да я види в този момент. Но философът след като погледнал мълнията, започнал да гадае: „Какво става?“ – и загубил пътеката.
Вие сте се заблудили в гора, още по-тъмна и гъста от тази в притчата. Нощта е още по-дълбока. Понякога присветват мълнии. Сведете очи към пътеката.“
