Притча от Ошо.
„Не погивай в капана на надеждата, не се увличай от идеята, че помощта идва отвън. Никой друг не възнамерява да удовлетворява твоите надежди. Това става вътре в теб.
Един ловец се заблудил в джунглата. За три дена той не срещнал никого и изпадал във все по-голямо отчаяние – три дена без храна и вода, без сън, в страх сред много хищни животни. На четвъртия ден видял човек, седящ под едно дърво, скочил към него, изпълнен с щастие и започнал да крещи:
-Каква радост!
И другият го прегръщал и двамата били много много щастливи. След това започнали да се разпитват защо са в такъв екстаз.
Първият казал:
-Аз се заблудих и се надявах да срещна някого.
-Аз също се заблудих – казал другият – и се надявах да срещна някого. Но ако и двамата сме се заблудили, за какво се радваме? Сега просто сме се заблудили заедно.“