„Вървял един човек из полето. Минал покрай един селянин и го попитал:
– Човече, след колко време ще стигна до града?
Селянинът го погледнал и му показал с ръка да продължава да върви. Пътникът помислил, че не го е разбрал, и попитал отново:
– След колко време ще стигна до града?
Селянинът отново му посочил с ръка да върви. „Е, явно на човека не му е до мене“, си казал пътникът и продължил. На края на нивата чул селянинът да вика след него:
– Човече, ще стигнеш в града по обяд.
– Добре де, два пъти те попитах, защо чак сега ми казваш? – попитал пътникът.
– За да зная кога ще стигнеш, трябва да те видя как вървиш – отговорил му селянинът.“
