„Значителните проблеми, с които се сблъскваме, не могат да бъдат решени на същото ниво на мислене, на което сме били, когато сме ги създали или когато те са се появили“. Айнщайн
Вероятно затова Стивън Кови е оказал толкова голямо влияние върху съвременния бизнес свят – показал е кое е това ново ниво на мислене, което може да реши проблемите, създадени от старото ниво на мислене.
На езика на неговата книга „Седемте навика на високоефективните хора“, старото ниво на мислене е мисленето, на което са чужди понятия като ценности и интегритет – т.нар. „етика на личността„. Проблемите, създадени от нея, обаче нарастват, а бъдещето идва все по-бързо и по-бързо. Ако искаме да имаме успех и в бъдеще, трябва да мислим в друга парадигма – т.нар. „етика на характера„, в центъра на която са вечните ценности – такива като загриженост, справедливост, трудолюбие, търпение, добронамереност.
Когато за първи път прочетох книгата на Кови, бях впечатлена не толкова от това, което той пише (въпреки че то беше радикално нова гледна точка за осмисляне на процесите, на които съм свидетел). Това, което ме изуми, беше, че написаното от него е получило толкова мощен отзвук и прием в целия свят, а самият той се е превърнал в един от най-успешните и уважавани организационни консултанти и ментори. Това са фактите, описващи неговия успех:
- Стивън Кови е основател на консултантска фирма, чиито клиенти са две трети от 500-те най-големи компании в САЩ, автор на няколко бестселъра, преведени в над 70 страни по света, един от 25-те най-влиятелни личности на обществения живот в САЩ според списание “Таймс”. Неговата най-известна книга “Седемте навика на високоефективните хора” систематизира не само практическия му опит в областта на бизнес-консултирането, но и стотиците книги, написани по темата за успешния живот.
Без съмнение неговият личен успех е впечатляващ. По-впечатляващото за мен обаче е, че светът е узрял за нещата, които той пише в книгите си. Очевидно съвременният бизнес свят все по-отчетливо разбира, че, ако иска да има успех в бъдеще, ще трябва да се обърне към „правилните принципи“ и да смени радикално начина си на мислене. Съвсем в края на книгата си – там, където повечето хора спират да четат, има страница със заглавие „Лична бележка“. В нея Кови пише:
„Накрая, приключвайки тази книга, бих искал да споделя с вас кой според мен е изворът на правилните принципи. Аз вярвам, че правилните принципи са природни закони, и че Бог, нашият Творец и Небесен Отец, е не само техен извор, но и извор на нашето съзнание. Вярвам, че хората биха достигнали пълнота на своята природа само доколкото живеят в съответствие с тези принципи, в противен случай не биха могли да надраснат животинското у себе си.
Вярвам, че има кътчета в човешката душа, които не могат да бъдат докоснати нито от законодателството, нито от образованието и които са достъпни само за Божията сила. Вярвам, че ние като човешки същества, не можем сами да достигнем съвършенството. Само доколкото равняваме себе си по правилните принципи ще успеем да освободим божествените си дарби и така ще можем да осъществим замисъла на Създателя. По думите на Тиер дьо Шарден: „Ние не сме човешки същества с духовен опит. Ние сме духовни същества с човешки опит.“
Иронията е, че на пръв поглед това е бизнес-книга в областта на организационната психология. В същността си тя самата е извор за пораждане на съзнание – жива вода за духовните същества с човешки опит, които страдат от трудността си да се адаптират към старите правила на играта. Лично за мен тази книга е и ще остане много специална.
Камелия
