За разликата между краткотрайния и дълготрайния успех
Всички ние искаме да успеем, но какво всъщност е успетът? На пръв поглед отговорът е очевиден, но така е само на пръв поглед. Защото от отговора на този въпрос зависи и един друг отговор – как да го постигнем. Защото различните средства водят до различен вид успех.
Езна такава разлика е между краткотрайния и дълготрайния успех. Не се бях замисляла за този вид разлика, докато не прочетох книгата на Стивън Кови, в която той представя как представата за успеха се е променяла във времето, определяйки възгледите и вярванията на цели поколения хора. Според него има два различни възгледа за това какво лежи в основата на успеха, които той нарича етика на характера и етика на личността. Именно разликата между тях определя дали постигнатият успех ще бъде дълготраен или краткотраен.
„Етиката на характера поставя в основата на успеха неща като цялостност, търпение, постоянство, въздържаност, смирение, кураж, справедливост, работливост, непринуденост, скромност и придържане към Златното правило “Не прави на другите това, което не искаш да ти направят на теб”. Тя ни учи, че съществуват основни принципи на ефективния живот и че хората могат да постигнат истински успех и трайно щастие само ако научат и включат тези принципи в основата на характера си.
Скоро след Първата световна война обаче общоприетото разбиране за успеха претърпява промяна и от Етиката на характера се насочва към това, което наричаме Етика на личността. Успехът става функция на личността, на нейния обществен образ, на нагласите и поведенията, на уменията и техниките, улесняващи процеса на човешките взаимоотношения. Етиката на личността съдържа две главни насоки – първата включва техники за социални контакти и публични изяви, а втората – позитивен начин на мислене. Част от тази философия се изразява във вдъхновяващи и понякога валидни максими от рода на “Усмивката печели повече от навъсената физиономия”, “Каквото човек си представи и в каквото повярва, това ще го постигне”. Други елементи от този подход са неприкрито манипулативни, окуражаващи хората да прилагат техники, с които да накарат другите да ги харесат или да получат това, което желаят. Характерът се признава като само една от съставките на успеха, а не като фундаменталната му основа.“
Разликата между дълготрайния и краткотрайния успех е като разликата между краткотрайните и дълготрайните усилия.
Кови обяснява, че след Втората световна война в Америка започва да доминира вярата, че с малко усилия и за кратко време човек може да постигне успех, ако знае кои са правилните техники за оказване на влияние върху другите. Това е вярването в основата на етиката на личността, което наистина довежда до бързи и големи успехи, но трудността идва след това – когато се налага тези бързо постигнати успехи да се задържат. Точно тогава идва нуждата от новата (старата) парадигма на Етиката на характера и вечните принципи.
„Етиката на характера се опира на основната идея, че съществуват принципи, които ръководят човешката ефективност, и че те са толкова естествени, реални, непроменими и неоспорими в света на хората, какъвто е законът на земното притегляне във физиката.“
Става ясно защо едната етика води до дълготраен, а другата – до краткотраен успех. Защото успехът в живота се регулира от морални закони, въпреки че не винаги това е видимо и дори нещо повече – изглежда точно обратното. Така обаче е сао на пръв поглед. Когато погледнем голямата картина, виждае, че истината е точно обратната.
Това е причината защо съвременна корпоративна Америка се отваря към консултациите на Стивън Кови за решаване на своите проблеми. Защото – и тук Стивън Кови цитира Айнщайн: “Значителните проблеми, с които се сблъскваме, не могат да бъдат решени на същото ниво на мислене, на което сме били, когато сме ге създали или когато са се появили”. С други думи, проблемите, създадени от етиката на личността, които имат краткотраен ефект, могат да се решат само чрез действия, произтичащи от етиката на характера, която произтича от правилните пинципи – от вечните човешки ценности.
Друго важно нещо, което Стивън Кови пише за успеха, е да изследваме кои са истински ценните за нас неща. Това, което ценим, е същото, към което се стремим и с което свързваме успеха. Той използва метафората за постигането на краткосрочния успех като изкачване по стълба, която е сложена на погрешната стена. Когато най-накрая се изкачим на върха й, разбираме, че постиженията не ни носят чувството за удовлетворение и пълноценно изживян живот.
Затова вторият от Седемте навика на викокоефективните хора е: „Преди началото имай предвид края“. Отговорът на този въпрос е отговорът на това, което за нас е успехът, но дълготрайният успех.
Камелия
