За хората, които следят с интерес превода на книгата на Гопи Кришна „Кундалини – еволюционната енергия в човека“ искам да информирам, че на страниците на този сайт ще намерят следващите две глави, последвани от поредните коментари на Джеймс Хилман. Ето ги:
В тях чрез изключително честния, човешки и докосващ сърцето на читателя разказ на Гопи Кришна ще можете да прочетете как продължава неговия процес на спонтанното събуждане на кундалини. Думата, която се появява в ума ми, докато го чета, е вулкан. Вулкан, разтърсил всичко, което до този момент е представлявало неговата самоличност, включително и волята му да бъде пълновластен господар на Живота си. На границата на човешката издръжливост и умопомрачението, лишен от разбиране и пътна карта за това, което му се случва, Гопи Кришна все пак успява да запази жива способността да разсъждава и да удържа вътре в себе си огромното напрежение.
„Няколкото такива кратки избухвания на радост се съпровождаха с толкова силни пристъпи на ужас, че ми се наложи да се напрягам с всички сили, за да не се поддам на сляпа паника. Понякога затварях устата си с ръка, за да не закрещя и изскачах от стаята на многолюдната улица, за да не свърша някакво отчаяно и непоправимо действие…
Аз изцяло загубих увереност в своя разсъдък и живеех в собственото си тяло буквално като чужденец, изплашен и прогонен от безкрайно преследване. Моето съзнание беше толкова неустойчиво, че не си представях как ще се държа следващата минута.
Със страх в сърцето изучавах своето психично състояние. Сравнявайки сегашната си личност с предишната, не можех да не забележа разликите…
Страхувах се отчаяно от собствения си, излязъл от контрол, ум.
От бурите, предизвикани от освободените от мене сили, бурите, профучаващи по всичките ми системи, нямаше спасение ни денем, ни нощем… Функциите на всички органи бяха нарушени и усещанията бяха толкова болезнени, че аз просто се удивлявах на своите способности да съхраня самоконтрол при подобни обстоятелства. Цялото ми тяло изгаряше и изсъхваше в урагана на огнените потоци, протичащи вътре в мен. Аз знаех, че умирам и че моето сърце не е в състояние дълго да издържи това невероятно напрежение. Гърлото ми беше обгоряло и всяка част от тялото ми гореше, но нищо не можех да направя, за да облекча поне малко страданията си. Ако наблизо имаше кладенец или река, без да се замислям бих скочил в студената бездна, предпочитайки смъртта пред страданието. Но кладенец нямаше никъде, а реката беше на половин миля оттук.“
Не е трудно да се разбере защо Джеймс Хилман е решил лично да се запознае с автора на тази книга. Споделеното в нея от Гопи Кришна е истинско съкровище за всеки изследовател на връзката между човешкото тяло, психика и ум – една експериментална лаборатория, предоставящи подробни описания за срещата между земното Аз на човека и неговото надличностно, душевно съответствие, което в аналитичната психология на Юнг се нарича Цялостна личност (Self).
Ако добавим споделеното и от Ел Колли в нейната автобиографична книга „Белязана от Духа“, възможностите на читателя за изследване и разбиране на връзката между Духа и тялото значително се увеличават. Например, паралелите в тяхното описание на „течната лава“, която се разлива из тялото им и буквално го изгаря отвътре, са удивително еднакви. Точно така описва част от преживяванията си и моя близка, която също преминава през този вид цялостна трансформация на тялото и душата – като „течна лава, течаща по гръбнака“. Ценното на споделеното от Г. Кришна в Четвъртата глава, обаче, е че той споделя и как тази горещина може да бъде овладяна – едно решение, които той открива интуитивно.
Когато е на границата на непоносимостта и вътрешната горещина стига буквално до мозъка му, Гопи Кришна изведнъж се сеща, че вероятно енергията е тръгнала по „неправилния“ канал – Пингала, разположен отдясно на централния канал, Сушумна. С огромни усилия на волята той успява да я насочи мислено към противоположния, ляв канал – Ида, и изведнъж всичко се успокоява.
„Поток от лъчиста живителна енергия нахлу в мозъка ми, изпълвайки главата ми с благословено сияние, което замени пламъците, изгарящи ме през последните три часа. Изумявайки се от тази трансформация на огнения поток, терзаещ цялата ми нервна система само преди няколко мига, останах да лежа известно време неподвижно. Наслаждавайки се на прекратяването на мъките, никак не можех да повярвам в това, че окончателно съм се освободил от страха. Измъчен и изтощен от агонията, довела ме почти до лудост, моментално се потопих в съня. Това беше първият спокоен и мирен сън след дълги седмици на непрекъснати опити.“
В моя опит и наблюдения съм установила, че процесите на трансформация на нивото на тялото силно се влияят от психичната структура на човека. Например, към „огнени“ преживявания са склонни хора с повече мъжка, ян-енергия. Това може да се види и в разпределението на елементите огън-въздух-вода-земя в рождената карта (хороскопа) на човека, където „многото огън“ може отчетливо да се види. Аз самата нямам много огън в картата си, почти липсва всъщност. Вероятно затова познавам телесното ниво на душевните промени по-скоро като безпричинен студ.
Дълго време преди да започна да чета за събуждането на тази енергия не можех да разбера откъде идват странните вълни на студ, които ме заливаха и посред лято, и които сякаш идваха от центъра на костите ми. Но въпреки че не разбирах откъде идва този „необясним студ“, бях открила, че дълъг горещ душ можеше веднага да спре, макар и временно, неприятното вътрешно треперене и зъзнене, Едва след като започнах да чета по темата за кундалини, разбрах, че промените на нивото на тялото не се свеждат само до горещината, но и до студа. Както и че преживяванията на „безпричинен студ и треперене“ идват от женския енергиен канал, Ида.
В коментарите на Хилман ще прочетете за съответствието между Ида и Пингала в Кундалани-Йога, от една страна, и Слънцето и Луната в алхимията, от друга. Ида е Луната, женското, анимата, а Пингала е Слънцето, мъжкото, анимуса. По-голямата част от алхимичните изображения задължително включват тези два основни символа – слънцето и луната, които заедно образуват психичната цялост, чиято кулминация се постига на етапа на conunctio – последният от алхимичните етапи, когато противоположностите се съединяват.
Също така, в коментарите на Хилман ще прочетете и за това колко тънка е границата между психичната болест и духовните процеси, както и че голям късмет за Гопи Кришна е, че не се е обърнал към лекар, който да му постави погрешна диагноза. „За щастие Гопи Кришна е бил въоръжен с друга концепция (Кундалини-Йога), позволяваща му да тълкува случващото се извън патологичния контекст… Напълно е възможно определени преживявания, описани в западните психиатрични протоколи, да могат да се трактуват като начало на просветление, а не на безумие. За негова чест, нашият автор е успял да избегне психиатри и лекари, даже когато е изпитвал адски страдания, изгаряйки отвътре.“ Хилман отдава този успех на Гопи Кришна на психичната му способност да издържа на огромно напрежение.
Искам да обърна специално внимание на това нещо – на способността му да издържа (и удържа) вътре в себе си напрежението между противоположностите, защото тя е от особена важност. „Гопи Кришна … е останал със своята двойственост, вярвайки и съмнявайки се, чувствайки в същото време, че е придобил и загубил себе си. Тази двойственост е била гаранция за неговото равновесие. Ако е бил по-уверен в себе си – той и по-нататък щеше да бъде в плен на халюцинациите, а ако е бил по-малко уверен – би се съгласил на курс на лечение и неговите съмнения биха били потвърдени от диагнозата.“
Способността да издържаш на напрежението на противоположностите е способност да стоиш по средата. Тази способност е най-важният знак за наличието на силен Аз, за който пиша в публикацията Танатос като средство за оформяне на душата. Именно тя е основното условие преживяването на отчаяние да не завърши със самоубийство. Прилича на това да стоиш разпънат на кръста и да страдаш, без да можеш да мръднеш ни наляво, ни надясно. Искаш да предприемеш действие, но не можеш, защото изходът не е в хоризонталната плоскост на материалните действия, а във вертикалната плоскост на Духа.
За моя радост по същото време, когато Петя Стоянова беше готова с превода на тези глави от книгата на Гопи Кришна, приключи и преводът на втора глава от книгата на Ел Колли – „ВРЪЩАНЕ НАЗАД„. Благодарности на преводачката Благомира Костова! Там ще прочетете още един искрен автобиографичен разказ за това какъв е бил животът на Ел Колли преди избухването на енергията в основата на гръбнака й. Думата, която описва нейните преживявания, не е вулкан, а земетресение – една постоянна земетръсна зона, както във външен, така и във вътрешен план, която води до вътрешна нестабилност. А стабилността е от основна важност, когато архетипните енергии започнат да изплуват на повърхността на живота ни.
Да имаш здрав и стабилен Център, който да издържа на напрежението на противоположностите, може да звучи доста абстрактно за някои хора, но всъщност е съвсем осезаемо психично състояние и нагласа. На нивото на ума това се открива в отвореност и непредубеденост, неприемане нещата лично, будно присъствие и наблюдателност, липса на крайности в мисленето, независимост от външно мнение и оценки. На нивото на преживяването това е усещането за спокойствие, стабилност и вътрешна хармония, вслушване в тихия вътрешен глас на интуицията. На нивото на действието това е отговорност, спазване на обещанията, консистентност и последователност, надеждност и сдържаност, самоконтрол и способност да понасяш неизбежните ограничения в живота без да се оплакваш или обвиняваш.
Споделеното в преживяванията на Гопи Кришна и Ел Колли провокира още много разсъждения у мен просто защото „всичко е свързано с всичко“, но засега ще спра, защото предизвикателството е всеки сам да може да направи взаимовръзките, от които се изгражда разбирането. Вярвам, че за хората, които преживяват духовната трансформация едновременно и в психиката, и в тялото си, споделеното от тях двамата ще бъде много ценно. Приятно четене!
Камелия Хаджийска
