Според Гари Зукав, автор на редица бестселъри в Америка, автентичната сила е силата, която принадлежи на човека на бъдещето. За разлика от стария начин на разглеждане на силата като израз на способността да налагаме личната си воля върху външния свят, автентичната сила се основава на вътрешни качества и ценности. Друга разлика между тези две основни форми на сила (освен в посоката „навън или навътре“ на търсената промяна и влияние), е върху какво се основават – върху страха или любовта.
Зукав уточнява, че досега по-голямата част от човечеството е било ръководено от мотиви, основани на страха, желанието за контрол и манипулация, но в бъдеще все повече хора ще основават действията си върху любовта. Не е трудно да се види защо в неговото разбиране „духовна сила“ и „автентична сила“ са взаимозаменяеми понятия.
Според него развитието на автентична сила е изключително лично дело, което се основава върху развитието на емоционална осъзнатост, отговорен избор, интуиция и доверие във Вселената. В своето кратко „Ръководство за развитие на вътрешна сила“ той представя същността на основните стъпки за това развитие. То е полезно всеки път, когато човек усети нужда от повече вътрешна сила:
ОБВЪРЗАНОСТ – Да направя моето духовно развитие (създаване на автентична сила) мой най-важен приоритет
- Фокус върху това да опознавам/уча за себе си през цялото време, особено от моите реакции (такива като гняв, страх, ревност, съпротива и нетърпение) вместо да съдя и да обвинявам другите или самия себе си;
- Да обръщам внимание на моите емоции като чувствам физическите усещания в моите енергийни центрове (такива като моите гърди, слънчевия сплит, областта на гърлото);
- Да обръщам внимание на моите мисли (такива като осъждане, анализиране, сравняване, дневно бленуване, планиране на моя отговор, и т.н.; или мисли на благодарност, оценяване, задоволство, отвореност към живота и т.н.);
- Да обръщам внимание на моето намерение (такова като обвиняване, съдене, желание да съм прав, търсене на възхищение, бягство в мислите/интелектуализиране, опити за убеждаване, и т.н.; или сътрудничество, споделяне, създаване на хармония, и почитане на Живота).
СМЕЛОСТ – Подсилване на себе си отвъд ограничените перспективи на уплашените части на моята личност
- Поемане на отговорност за моите чувства, преживявания и действия (да не обвинявам);
- Практикуване на интегритет през цялото време (често изисква действие като това да говориш, когато уплашените части от личността ти не искат да говорят и не говорят; когато те са накарани да говорят);
- Казваш и правиш това, което е най-трудното (споделяне на това, което аз забелязвам, ако е подходящо, когато някой говори или действа от уплашените части на неговата или нейната личност; споделяне за себе си на това от което съм уплашен да кажа и знам, че трябва да кажа).
СЪСТРАДАНИЕ – Да виждам себе си и другите като души, които понякога имат уплашени части от своите личности, които са активни
- Сменям възприятието си от уплашено към любящо (избирам да виждам себе си и другите по любящ и оценяващ доброто начин)
- Освобождавам се всяка дистанция, която чувствам от всекиго;
- Присъствам, когато другите говорят (без да подготвям предварително отговори, оценки и т.н.).
СЪЗНАТЕЛНА КОМУНИКАЦИЯ И ДЕЙСТВИЯ – Стремя се да направя всичките си взаимодействия съзнателни и любящи
- Вслушвам се в моята интуиция;
- Избирам какво да е намерението ми преди да започна да действам или говоря;
- Действам от най-здравата част от моята личност, до която имам достъп (вместо да упражнявам временен контрол, поправяне, поучаване, съдене, обвиняване, клюкарстване и др.);
- Говоря лично и специфично вместо общо и абстрактно (използвам Аз-твърдения вместо „ние“ или „ти“ твърдения);
- Освобождавам привързаността си към крайния резултат (доверявам се на Вселената). Ако открия, че съм привързан, започвам отначало – Обвързаността, Смелостта и Състраданието.
И не забравям да се забавлявам!
Източник: Authentic Power Guidelines
И, накрая, най-важното – всеки индивид може да създава автентична сила само за себе си. Всяко усилие да направим това по отношение на другия вече я превръща в нейната противоположност – външна сила.
Камелия
