Има една притча за костенурката и скорпиона, която ми се прииска да коментирам:
„Веднъж костенурката отстъпила на молбите на скорпиона да го качи на гърба си и го пренесе до другия бряг на реката. Скорпионът седял мирно през повечето път, но току пред другия бряг не се удържал и ужилил костенурката. Костенурката се възмутила:
-Моята природа е такава, че аз се стремя да помогна на всеки. Затова помогнах и на теб. Как можа да ме ужилиш?!
-Приятелко – отвърнал скорпионът – твоята природа е да помагаш, а моята – да жиля. И сега какво, ти се опитваш да превърнеш твоята природа в добродетел, а моята наричаш подлост?“
Дълго време не разбирах смисъла на тази история. Имам пред вид – не разбирах докрай. Не ми изглеждаше справедлива. Костенурката не само че беше невинна, но дори беше сторила добрина на скорпиона – беше го пренесла до другия бряг, а той в знак на благодарност я беше ужилил! Знаех, че психичното здраве означава човек да бъде в хармония със себе си и собствената си индивидуалност, но въпреки това чувството за несправедливост надделяваше. Докато в един момент разбрах. В историята всъщност нямаше никаква несправедливост! Имаше една костенурка, която трябваше да бъде ужилена, и тази костенурка се намираше вътре, а не вън в нас. Вътре в нас се намираше скорпионът. Ужилванията от външния свят бяха само неговият материален израз.
Ако разглеждаме костенурката от приказката по един външен, екстравертен, начин, това, което й се случва, е крайно несправедливо. Ако обаче видим в нея нещо вътре в нас, което трябва да бъде преобразено, няма да виждаме несправедливост. Ще виждаме трансформация (символ на която е скорпионът). А това, което трябва да се трансформира, ще са нещата, символизирани от костенурката – такива като търпението, стабилността, дълголетието и защитата.
На пръв поглед това са все хубави неща. Единственият им недостатък е, че са свързани с поддържане на статуквото, а статуквото е обратното на промяната. Ако искаме да се развиваме, ще трябва да се променяме като се освобождаваме старото. Именно тук идва нуждата от ужилването на скорпиона.
Освен със стабилност, костенурката се свързва и с невинност. И това също е много важно да се разбере. Психичната цялостност означава, че вътре в нас са представени и двете части на дуалността в живота – както светлата, така и тъмната му част. Противоположното на костенурчената невинност е грехът, познанието за тъмната страна на живота. Именно това е познанието, което скорпионът очаква от нас да получим. Психологически това означава да престанем да бягаме от Сянката си, да съзреем и пораснем. Да застанем на собствените си крака и да видим, че така наречената тъмнина е изконна част от нашата собствена човешка природа. Да я погледнем в очите и да видим, че нищо от това, което символизира скорпионът, не ни е чуждо – това са всичките тези силни наши желания, от които не можем да се откажем и затова ни тласкат към битки за власт и надмощие, както и твърде личното приемане на нещата.
Затова единственият начин да престанем да подскачаме като ужилени, когато нещата в живота не стават така, както искаме да бъдат, е да приемем ужилването на скорпиона. Сещам се за думите на Джеймс Хилман, че „божественият дух не понася невинността“. Въпреки че ужилването на костенурката може да се тълкува по много начини, най-важното за мен е да се освободим от илюзията си за невинност. Именно съпротивата за се разделим с невинността си е една от основните причини да тъпчем на едно място и да не можем да случим желаните промени в живота си.
Тогава приличаме на малки деца, които не искат да пораснат. Страхуваме се да не нараним другите или да направим грешки. А ако направим грешка, чувството за вина е толкова голямо, че ни събаря. Но вината, както пише Фритц Пърлз, в своята същност е истината за нашата отхвърлена сянка. Става ясно, че съпротивата към загубата на невинност е съпротивата да заявим и да преживеем своята истина. Става ясно и защо нямаме силата да направим необходимите промени – силата идва от контакта с истината.
Истина и сила са двете основни теми, символизирани от знака на скорпиона в астрологията и неговия планетен управител – Плутон. Тяхната сенчеста страна са манипулацията и слабостта. Ако искаме да проявим този архетип на трансформацията в позитивната му форма е добре да си спомним метафората за ножа, който в ръцете на убиеца отнема човешки живот, а в ръцете на хирурга спасява човешки живот. Това, което прави разликата, е само намерението, с което ножът се използва. Същото се отнася и до ужилването на скорпионите.
Това, което превръща скорпиона от убиец в хирург, е способността му да не изкривява истината. Истината за собствената и чуждата тъмна страна, която е изконна част от психичното ни наследство. Когато желанията ни са силни, а проекциите ни са неосъзнати, влизаме в битки за власт, когато приемаме нещата лично, страхуваме се или сме отмъстителни и яростни, ако не получим това, което искаме. Тъмната част на скорпиона вече е в действие и единственото предизвикателство пред нас е да я видим и да си я признаем.
Да сме неосъзнати за собствения скорпион и да го виждаме в проекция прилича да правиш операция на някой, пълен с негативни чувства, защото си приел лично неговия тумор и искаш на всяка цена да му го махнеш. Но понеже ръцете ти треперят от възмущение и амбиция, правиш операцията толкова лошо, че след нея ситуацията още повече се влошава. Също така, желанието да докажем правотата си ни прави зависими от този, на когото искаме да се докажем. Логиката да не можем да се измъкнем от вредни за нас взаимоотношения е много проста – ние сме в плен на другия, докато той продължава да не ни дава това, което искаме от него. В момента, в който се откажем от своето желание, той престава да има власт над нас.
Безотносително дали „скорпионът“ ще атакува „костенурката“ по един външен, екстравертен, начин чрез човек или ситуация във външния свят, който ще направи „ужилването“, или сами вътре в себе си ще разиграваме историята от притчата по-горе, процесът е един и същ. Костенурката трябва да бъде ужилена и наивността в един момент трябва да си отиде. Глупаво е, когато отново и отново продължаваме да влизаме в едни и същи ситуации, поради собствената си наивност и неспособност да се учим от опита си. Когато вярваме на вълка, че няма да ни изяде, докато си блеем из гората. Когато искаме да помагаме на хора, за които знаем, че трябва да стоим далеч от тях. Докато имаме манталитета на костенурката, все ще се намира по някой скорпион да ни ужилва. И това ще продължава толкова дълго, колкото е необходимо, докато се излекуваме от наивността си и се научим да не отстъпваме на молбите на скорпионите, които ни молят да ги пренесем до другия бряг. И това е добре не само за нас, но и за тях.
Затова значимият въпрос не е как да избегнем ужилването, а как да го направим лечебно. Това означава да използваме жилото, за да се освобождаваме от старото и непотребното, влизайки в ролята на вещия хирург. От подобно нещо „пациентът“, може да извика от болка, но няма да може да си го върне обратно, защото „ножът“, който хирургът е използвал, вече е чист. Чисти са били и намеренията му – тъй като се е освободил от его-желанията си, другият вече няма власт над него. Същото се отнася и до отстраняването на вътрешните ни болни части.
Много хора, които искат да бъдат само мили и добри и се страхуват да причиняват болка на другите, за пореден път склоняват да пренесат скорпиона до другия бряг. За тях е добре да знаят, че ако искат да бъдат бъдат цялостни и верни на себе си, винаги ще има нараняване. Значимият въпрос е да превръщат това нараняване в лечебна хирургическа операция. За целта трябва да бъдат в контакт със своята истина, както да са свободни от желанието си нещата да станат така, както те искат. Тогава, каквото и да правят, няма да има несправедливост. Ще има отрязване на болното, израстване и съзряване.
Камелия Хаджийска
