от книгата на Дон Мигел Руис, „Гласът на знанието“
„Хората вярват в толкова много лъжи.
Някои от тези лъжи са толкова изтънчени и убедителни, че изграждаме цялата си виртуална реалност върху тях, без изобщо да забележим, че са лъжи. Лъжите, които вярваме за себе си, може да бъдат трудно забележими, защото така сме свикнали с тях, че ни изглеждат нормални.
Например, ако вярвате в широко разпространената лъжа „Аз не съм достоен“, тази лъжа живее в ума ви, защото вярвате в нея. Не вярвате на хората, които ви казват колко сте страхотни, а не им вярвате, защото сте убедени в противното. Вярата ви вече е вложена в убеждението, че това не е вярно; то е лъжа, но вярата направлява действията ви. Когато не се смятате за достойни, как се представяте пред другите? Притеснявате се. Как бихте могли да поискате нещо, след като не вярвате, че го заслужавате? Вие проектирате върху околните собствената си представа за себе си и това е, което другите вярват за вас. И, разбира се, те се държат с вас по съответния начин, което само засилва вашето убеждение, че не сте достойни. А каква е истината?
Истината е, че сте достойни; всеки е достоен.
Ако вярвате в лъжата, че не можете да говорите пред публика, тогава ще ви бъде според вярата ви: щом се опитате да говорите пред публика, изпитвате страх. Единственият начин да превратите вярата си в това споразумение е да предприемете действия и да го направите. Тогава ще докажете, че е лъжа, и ще престанете да се боите.
Ако вярвате, че не можете да имате любяща връзва, ще ви бъде според вярата ви. Ако смятате, че не заслужавате любов, дори любовта да е пред вас, вие просто не я приемате, защото сте слепи за нея. Виждате само каквото искате да видите и чувате само каквото искате да чуете. Всичко възприето е само допълнителна подкрепа за вашите лъжи.
Ако разбирате тези примери, можете да си представите на колко лъжи за себе си вярвате и на колко лъжи за родителите, децата, братята, сестрите и партньора си вярвате. Всеки път, когато ги съдите, вие давате израз на лъжовните убеждения във вашето лично дърво на знанието. Давате сила на тези лъжи и какъв е резултатът? Гняв, ревност, дори омраза. Тогава натрупвате емоционална отрова и в даден момент казвате нещо, което не искате да кажете.
Виждате ли заряда на онова, което споделям с вас? Можете да промените живота си, като откажете да вярвате в собствените си лъжи. Започнете с главните лъжи, които пречат на щастието и любовта ви. Ако престанете да вярвате в тях, те губят властта си над вас. Тогава ще си върнете вярата, за да я вложите в други убеждения. Ако спрете да вярвате в лъжи, всичко в живота ви магически ще се промени.“
Така Дон Мигел Руис представя своето тълкуване на християнското послание, че ще бъде според вярата ни. Според него достатъчно е да погледнем към живота, който водим в момента, за да видим каква е вярата ни. Значимият въпрос е, ако това, което видим, не ни хареса, как да направим така, че да имаме по-различна вяра? Именно тук е трудната част, защото често пъти се проваляме във вярата си заради несъзнавани вярвания, които наливат емоционална енергия в противоположни на съзнателната ни нагласа убеждения. Тях Дон Мигел нарича с различни имена – лъжи, Паразитът в нашите умове, Принцът на лъжите, който живее в дървото на познанието, Гласът на познанието.
„Вярата е сила, която идва от нашата цялостност. Тя е проявление на истинската ни същност. Вярата е творческата ни мощ, защото именно чрез нея създаваме разказа за живота си и го преобразяваме. Различните традиции са наричали тази вяра по различен начин. Толтеките я наричат намерение, но аз предпочитам да я наричам вяра.“
дон Мигел Руис
Това е обяснението – трудността с вярата е, че тя „работи“ само ако е цялостна. Това, което подкопава нейната цялостност е, че вътре в нас има несъзнавани убеждения, които са противоположни на това, което си мислим. Средството за разбиране на тези скрити саботьори е да открием думите, на които вярваме, и които говорят срещу нас:
„Нека се опитаме да разберем защо вярата е толкова важна. Когато говорим за вяра или за намерение, ние говорим и за силата на словото. Словото е чиста магия. Тази сила идва директно от Бога и се направлява от вярата. Можем да кажем, че всичко в нашата виртуална реалност е сътворено чрез словото, защото чрез словото пишем своя разказ. Хората притежават прекрасно въображение. Започвайки с думите, ние създаваме език. Чрез езика се опитваме да осмислим всяко свое преживяване.“ дон Мигел Руис
За мен най-ценното от този цитат е свързването на вярата с целостта, но единственият път към цялостната вяра е първо ние самите да станем цялостни. Това е голямото предизвикателство – постигането на вътрешната ни цялостност с всичко, което тя обхваща – оттегляне на проекциите и интегриране на Сянката, на отхвърлените от съзнателната ни нагласа вътрешни части.
Преди цялостта на вярата е обединението на противоположностите вътре в нас. След това става лесно.
Камелия