Алхимичните процеси на духовна трансформация обикновено започват с елемента огън, чието психологическо съответствие са човешките страсти – ревността, завистта, злобата, омразата, отмъстителността, гордостта и др. В алхимичния съд – нашето тяло, вътре нещо ври и кипи и много ни се иска да избягаме от горещината на тези твърде интензивни чувства. Това е етапът на калцинацията – първият и най-драматичен етап от алхимичните процеси, чиято основна цел е промяната в мисленето – подчиняването на земните ни желания на желания от по-висок порядък – на Душата. Когато се направи това преобръщане на его-ориентираното съзнание, стигаме до пепелта. Страстите са опитомени, а първичните ни реакции – пречистени.
Краят на този процес носи огромно облекчение и чувство на свобода и за някои хора това е краят на духовното посвещение. Други обаче продължават напред със следващия етап от преобръщане на оловото на нисшите ни инстинкти в златото на Цялостната ни личност и преминават през пречистващите процеси на диссолюцията – етапът, който работи с елемента вода, и чието психологическо съответствие е изплуване на повърхността на съзнанието на потиснати в несъзнаваното съдържания. Тук предмет на „обработка“ отново е малкото ни земно его, а страданието, през което то преминава, е свързано с преживяване на безпомощност и липса на контрол, чувство за ограничение и обърканост на фона на огромния океан от образи и преживявания, които изплуват сякаш от нищото, показвайки по един недвусмислен начин реалността на психичното.
След като егото ни е било пречистено чрез огън от страстите, след като е преминало през пречистващото взаимодействие и с водата, идва третия етап – сепарацията (отделянето). Този път в пречистването участва елемента въздух, чието психологическо съответствие е менталният аспект и функцията на интуицията. Както всички алхимични процеси на духовно преобразуване, и този етап носи страдание, защото властта на егото върху душата тук продължава да намалява – този път под принудата да сведе осъзнаването за себе си само до най-същественото. Отпада всичко излишно, всичко преходно и остават само тези психологически характеристики, които образуват сърцевината на нашата уникална същност. Както се вижда от алхимичните картинки, тъй като основно средство на този процес е отделянето, неговият основен символ е мечът – мечът на различаването, както биха казали други.
Малцина са хората, които аз познавам, които са стигнали до този етап от вътрешните си процеси. Духовността като процес на трансформация е наистина много дълъг процес на умиране на толкова много неща, свързани със земното ни Аз, с което сме свикнали да изграждаме своята идентичност и да намираме отговори на въпроса „Кой съм аз?“. Когато навлезем в етапа на сепарацията отпадат несъществените отговори на този въпрос – умират тези неща от света на преходното – привързаности, идентификации, вярвания, илюзии, желания, върху които до този момент сме изграждали чувството за кой съм. Процесът на създаване на „философския камък“ като крайна цел на алхимичното преобразуване, не е нищо друго освен отнемане, т.е. смърт – докато стигнем до безсмъртното. В това отношение третият от алхимичните процеси – сепарацията, не прави изключение.
На този етап пречистването се случва чрез употребата на разграничителната функция на ума. Разделяме същественото от несъщественото, истинското от фалшивото, преходното от непреходното, това, което се отнася до нас от това, което се отнася до другите. Лисицата от книгата на Екзюпери „Малкият принц“ вероятно е имала пред вид точно това. Не случайно на сбогуване с Малкия принц – точно преди той да напусне Земята и своето малко крехко тяло, тя му казва, че „най-хубавото се вижда само със сърцето; най-същественото е невидимо за очите.“ Затова, ако сте стигнали до етапа на сепарацията, можете да се поздравите. Дошло е време от хаоса и объркването, до които предишният етап на диссолюцията е довел, да започнете да вземате само онова, което се отнася до вас самите. Други думи, описващи процесите на отделянето, са филтриране, пресяване, цепене, разделяне, рязане.
Текстът по-долу от сайта на alchemylab.com в превод на Петя Стоянова, вероятно ще ви даде идея как изглеждат някои от дейностите, характерни за този трети – предпоследен, от етапите на вътрешното ни преобразуване. Благодарности на преводачката!
„Вие ставате духовен войн и трябва да натрупате и сила, и присъствие, за да продължите трансформацията си.
Вече е време да се издигнете над тресавището на разбитото си его и да разпознаете и оцените нероденото си Аз. Чрез анализиране на най-основните черти от характера си и собствените си желания вие започвате да откривате същността си и я изолирате от комплексите на егото и нежеланите неосъзнати елементи. Личностната „сепарация“ (разделяне) е откриването на индивидуалните ви същности и завръщането на мечтите и мечтаното”злато”, които са били отхвърляни досега от мъжката, агресивната или рационалната част на ума ви. Преразгледайте потъналия в миналото материал и решете какво да отхвърлите и какво да реинтегрирате във вашата пречистена личност. Много от този сенчест материал са нещата, от които сте се срамували или сте били научени от родителите си, църквата и училището да криете. „Сепарацията“ отива отвъд тези ограничения до вашата истинска природа, така че истинското ви Аз да може отново да блесне. Бихте могли да опитате да погледнете честно на себе си и на качествата, които искате да съхраните по-нататък в живота си.
На химичен език „Сепарацията“ е изолиране на желаните компоненти от предишните две пречистващи операции (Калцинация и Диссолюция). В лабораторията компонентите на замърсения чрез диссолюцията разтвор са отделени чрез филтриране, делене, утаяване или активиране с въздух. След този процес фалшивите и ненужни компоненти са изхвърлени и се разкриват най-съществените, истинската същност на нещата. По подобен начин за алхимика съществуват и различни пресяващи психологически техники за премахване изцяло на житейските илюзии и разобличаване на егото в неговите измамни навици и манипулации.
Един от методите, наречен ”Пресяване на личността”, е медитацията в уединение, когато просто релаксирате, концентрирате се върху дишането и периодично си задавате въпроса “Кой е този, който осъзнава?” В тишината на отговора може да усетите своето съзнание в самата основа на неговото съществуване. Обратно, седнете в тиха, тъмна стая и повтаряйте своето име отново и отново, опитвайки се да определите какво то наистина означава. Чрез наблюдаване на себе си вие навлизате в безкрайна прогресия или ментална спирала, докато най-накрая изчезне разликата между наблюдаващия и наблюдаването, между вас и вашето собствено съзнание. Това първично съзнание е голяма част от истинската ви идентичност, вашето истинско Аз. Чрез интензивното фокусиране на вниманието върху себе си, вашата индивидуалност изчезва в безпределното царство и се замества от нещо толкова огромно и вечно, че смъртта изглежда смешно невъзможна. По време на „сепарацията“ вие откривате, че изчезването на его-доминираната личност не е изчезване, а всъщност истинският живот.
Вятърът го носи в корема си”, пише в Емералд Таблет за тази фаза. Алхимиците са виждали това като насищане на индивидуалността с нещо съвършено ново, от което нашата истинска същност се съживява и заблестява през тъмните води на разпадането. Сега това е работа на животворните елементи на Въздуха да изолират и засилят материала, така че да бъде ценен в бъдеще. Освен психологически техники, има множество от физически методи за телесна „сепарация“. Някои от тези методи датират отпреди 3500 години, когато египетските алхимици са преподавали духовни дихателни техники в град Акхетатон (“Хоризонта на Атон” или Амарана – град в Древен Египет; бел.пр.). Тези методи поставят в центъра работата с фините жизнени енергии, които “вятърът носи в корема си”. Познат в индийската алхимия като “прана”, а в Даоистката алхимия като “чи”, този жизнен дъх е отговорен за здравословното състояние на индивида и може също да бъде използван за психо-духовната трансформация.
Тези, които все още на са започнали процеса на „сепарацията“, могат да бъдат прекалено асертивни и контролиращи, отказвайки да направят компромис дори в най-обикновените ситуации. В най-лошия случай те са движени от фрустрация и гняв и могат да станат жестоки и избухливи. От друга страна, тези, които претърпяват „сепарация“, са безстрашни и смели, често провокиращи важни промени в света и в живота на хората около тях. През времето на „сепарацията“ трябва да отстраните всичко освен най-чистата същност на нещата около вас. Това е, което алхимиците наричат работа само с “истинските сигнатури” на всяка личност, вещ, събитие или ситуация.
Мечът, който използвате, за да пробиете към реалността, е вашето собствено съзнание, наострено да пробие дори и най-дълбоките илюзии. Вие наточвате този меч на познанието посредством живот на ръба на острието между този свят и другия, между материята и ума, между живота и смъртта. Вие повече не изчезвате тотално във всекидневния живот, а се жертвате за по-възвишена реалност. Начинът, по който обръщаме внимание на ежедневието, се нарича Първично Внимание и повечето хора познават само този начин за свързване със света. Ако отлагате решението обаче и използвате Вторичното Внимание, можете да усетите естеството на нещата, най-скритите им тайни, в това число и състоянието на здравето. За да развивате Вторично Внимание, опитайте да откриете истинските знаци, които Емерал Таблет нарича “кореспонденция” между Горе и Долу, между Бога и неговото творение.“
Превод, Петя Стоянова