Тъй като бъдещето ме интересува, в къщи имам десетки книги, които имат думичката „бъдеще“ в своето заглавие, а, ако попадна на статия, очертаваща бъдещите тенденции на развитие на света, винаги я отгръщам. Така и стана със статия от електронното списание Economy.bg със заглавие „Как ще изглежда светът през 2033?“ Вероятно няма да се изненадате, че основните промени ще продължат да се случват в областта на развитие на технологиите и това ще продължи да се случва със същите бурни темпове, оказвайки своето влияние върху всички сфери на живота ни. Но може би ще ви е интересно да разберете как футуролозите смятат, че ще изглежда бъдещето и в сферата на човешките ресурси и образованието – две сфери, които имат огромна нужда да бъдат радикално реформирани и променени.
По отношение на първото, човешките ресурси, според Оливър Бусман промяната ще изглежда ето така:
„До 2033 мобилното поколение ще може постоянно да поддържа връзка с офиса и дома благодарение на преносими, а дори и имплантирани устройства. Връзката с останалите хора ще бъде толкова естествена, каквото е общуването днес. Физическото присъствие в офиса ще бъди изключително само по желание.
Ръководните структури ще стават все по-плоски, а ролите в компаниите ще се разпределят в зависимост от способностите и силните страни на всеки служител. Много от решенията ще се автоматизират благодарение на сложни аналитични системи, което ще позволи на хората да се фокусират върху по-креативни решения.“
Това е много вдъхновяваща тенденции – ще има повече свобода, свързана с възможността за работа от вкъщи, с по-малко началници (плоските ръководни структури). Това на свой ред, заедно с приноса на технологиите за вземане решения по автоматизиран начин, ще доведе до освобождаване на енергия за творчество. А творчеството описва една от основните характеристики на хората като основно конкурентно предимство на бъдещето. То е нещото, което най-много се цени от хората, които най-много имат какво да дадат на компаниите, в които работят. То и е нещото, което най-много се търси от компаниите, които искат да се развиват и да са конкурентно-способни, като задоволяват нуждата си от иновации чрез назначаването на хора с творчески потенциал.
Според друга статия на същото това списание на тема „Най-иновативните компании в света“, класацията се води от спортния гигант Nike. Цифрите, които описват връзката между иновациите и печалбата, са еднозначни: „Финансовите показатели на Nike доказват, че инвестициите в нови продукти определено си струват. За 2012 приходите му удариха 24 млрд. долара. Това е 60% ръст спрямо 2006 г.“ Какво по-добро доказателство от тези цифри за това, че наистина основното конкурентно предимство на компаниите са хората? Но, ако иновациите не са нищо друго освен „опакования“ творческия потенциал на служителите в нещо, което носи печалба, как да създаваме творчески личности в образователна система, която оценява не способността за творчество и различие, а способността за възпроизвеждане на наученото?
Затова другото интересно нещо по отношение на бъдещето в цитираната по-горе статия, се отнася до образованието. Според футуролозите системата на образованието ще реши този парадокс така:
„Глобален достъп: След 20 години почти навсякъде по света ще има достъп до най-добрите образователни материали. Почти всички учебници ще могат да се получат безплатно онлайн.
Персонализирано обучение: Практиката ученици на една и съща възраст да учат едно и също ще остане в миналото. Технологиите ще позволят учебният процес да се адаптира към нуждите на всеки ученик.
Интерактивни класни стаи: Учителите ще отделят по-малко време за преподаване, а по-скоро ще възприемат ролята на ментори. Ученето ще е проектно ориентирано, практично и интердисциплинарно.
Оценка на знанията на база компетенции: Учениците няма да бъдат оценявани на база на времето, прекарано в клас, а на база компетенции.“
Шантану Синха от Khan Academy
Струва ми се, че тридесет години дори са твърде много време, защото подобен вид промени е крайно наложително да започнат да се случват още сега. В професионалната си практика като психотерапевт постоянно се сблъсквам със случаи на клиенти – родители на надарени деца, които са докарани до положението да получават двойки и тройки в училище само заради това, че не могат да се впишат в малките кутийки на остарялата система на преподаване и оценяване. Инициативи като тази на сайта на „Уча се“, са предвестници на случването на подобна реформа в образованието. Вярвам, че те ще стават все повече и повече, така че добрите новини в това отношение да бъдат повече.
Друга добра новина за бъдещето, което също ще се случи не след трийсет години, а започва още сега, се отнася до благотворителността. Тя се отнася до инициативата на най-богатите хора в света, наречена „Щедрото обещание“, в която те решават да споделят поне половината от богатството си за благотворителност. Това вече е направено от Бил Гейтс и Уорън Бъфет – инициаторите на този проект, и продължава да привлича все повече милионери, желаещи да дарят огромна част от своето богатство. Сред тях е и Ричард Брансън, за чиято книга вече писах в предишна публикация за „Бъдещето на предприемачеството“.
Това е. Исках просто да споделя малко добри новини, които са истинска храна за изгладнялата ми за знаци на позитивна промяна душа. Има надежда. За да видим обаче позитивното насред негативността, с която сме заобиколени, е необходимо да погледнем малко по-надалече. Понякога обезсърчението идва от това, че гледаме само в настоящето и не виждаме по-голямата картина, в която нещата, макар и много бавно и незабележимо, се променят. Подобно на децата ни, които неусетно порастват пред очите ни, не можем да видим промените, които междувременно са се случили в в живота на едно друго дете – времето, в което живеем. Можем да видим промените в него, само ако се отдалечим и погледнем в бъдещето.
И това е едно друго нещо, което разбрах от една друга статия в Economy.bg за „Най-ценните уроци в живота на успелите“ . Това, което Ерик Шмид е казал на Шерил Сандберг – вдъхновителката на жените-автентични лидери:
„Не бъди глупава. Всичко, което има значение, е растежът“.
Според Сандберг това е най-добрият съвет, който някога е получавала. И той се отнася и до тези от нас, които също, повече от всичко, ценим растежа.
Камелия
