Това е една история за фермер от Флорида, който придобива в наследство изключително неплодородна земя. Преди време я прочетох в книга на Дейл Карнеги и я запомних, защото е по моята любима тема за превръщането на оловото в злато, а той я нарича „как да превърнем лимона в лимонада“.
И така,
„На земата не можело да се отглеждат плодове, нито да се развъждат свине. На участъка растели само вековни дъбове и се развъждали гърмящи змии.
Но в края на краищата го осенило. „А какво ще стане, ако обърнем минусите в плюсове“. Защо да не извлечем полза от гърмящите змии?
За всеобщо удивление, той се заел с консервиране на месо от гърмящи змии. Ежегодно тя била посещавана от 20 хиляди човека. Неговото предприятие процъфтявало. Отровата, получена от зъбите на змиите, се отправяла в лабораториите и се използвала за приготвяне на антитоксичен имунен разтвор. Кожата на змиите се продавала на баснословни суми. От нея приготвяли дамски обувки и чанти…
Аз видях как консервираното месо от гърмящи змии се отправяше към клиенти от цял свят. Купих картичка с изглед от фермата и я изпратих от пощенското отделение на селото, което беше преименувано и наречено Гърмяща змия в чест на човека, превърнал отровния лимон в сладка лимонада.“
Дейл Карнеги, „Как да престанем да се безпокоим и да заживеем пълноценен живот“
В професионалната си практика постоянно се натъквам на хора, които наследяват от родителите си психично наследство, което много прилича на фермата на нашия герой – фермерът от Флорида. То е пълно с гърмящи змии и по всичко изглежда, че не става за нищо. Мисълта, че това е основният капитал, с който разполагат, ги хвърля в истинско отчаяние. Въпреки че всячески се опитват да не приличат на родителя, когото не харесват и отхвърлят, не се получава, защото този родител се намира вътре, а не вън от тях.
Тогава им разказвам тази история, за мен тя е истинска психична рецепта за алхимиране на семейното ни наследство. Тя ни казва, че има начин да превърнем усойната и неплодородна земя, която сме наследили, в печеливш бизнес. За целта трябва да видим недовършеното, което нашите предци са ни оставили, и след това да го превърнем в ценен житейски урок, който да научим.
Този процес на превръщане на неплодородната земя в печеливш бизнес е от три стъпки.
Първата е да престанем да бягаме от съдбата си, колкото и да не ни харесва. Няма как да трансформираме негативното в позитивно, докато се правим, че земята, която сме наследили, няма нищо общо с нас самите. Има хора, които правят точно това. Затварят си очите и не виждат, че все по-отчетливо започват да приличат на родителя, когото не харесват.
Втората е най-творческата. Тя е да разберем кои са зрелите психични форми на проява на същото това качество, което отхвърляме. И понеже зрелостта е същото като да си осъзнат, се налага да преминем през мъчителни вътрешни кофликти. Вътрешната ни конфликтност създава условията да станем осъзнати и така да намерим третото решение, което ги обединява.
Третота е най-трудната – дори и да разберем каква е посоката в която да се развиваме, и как изглежда златото, което търсим, да имаме морална сила да издържим на напрежението от тази вътрешна конфликтност. Златото, което търсим, се намира дълбоко в подземията на душата ни, и се налага да сме много търпеливи и всеотдайни, докато го достигнем. Затова най-много злато съдържа семейна ситуация, в която родителите ни са пълна противоположност един на друг. Тяхната външна несъвместимост се превръща в наша вътрешна конфликтност, която ни тласка към развитие на ново ниво на съзнание.
Това ново ниво на съзнание е златото, което търсим.
И така, творческият подход към решаване на трудното семейно наследство е да бъдем алхимици – да открием какви са скритите възможности на нещо, което ни докарва до отчаяние, и да го реализираме в живота си.
„Такъв е животът. Това е нещо повече от живота. Това е ПОБЕЖДАВАЩИЯТ живот! Аз бих искал да увековеча следните думи на Уйлям Боли в бронз, ако имах тази възможност, и да ги закача във всяко училище в страната: „Най-важното в живота не се състои в това максимално да използуваме своите успехи. Всеки глупак е способен на това. Действително важно е умението да извличаме полза от загубите. Това изисква ум, в това се заключава разликата между умният човек и глупака.“ Дейл Карнеги
Аз бих добавила, в това се заключава разликата между простото възпроизводство и творчеството, между инерцията и растежа, между видимото и невидимото. Ако направим правилния избор, ще дойде денят, когато и ние ще сме собственици на печеливш бизнес в село, което носи нашето име.
Камелия
