„Бих искал да кажа нещо за тайната на пътеката. Напредваш по пътя си като изоставяш зад себе си всичко от преди, дори своите стари прозрения. Но има още нещо за пътя. Постигаш целта с последната стъпка. Всичко преди това е просто подготовка.“

Берт Хелингер

Много харесвам тази тайна. Затова бих искала да повторя последната й част:

„Постигаш целта с последната стъпка. Всичко преди това е просто подготовка“.

Обезсърчението по пътя за постигане на нашите цели често идва именно от неразбирането, че целта се постига едва с последната стъпка. Но това, което я прави възможна, са стъпките преди нея. Като връх, към който сме се катерили дълго време, ние го покоряваме без да правим нищо по-различно от това, което сме правели преди това – крачейки по пътя си. Единствената разлика е, че най-сетне е дошло времето да се насладим на гледката от високото и положените до този момент усилия.

По отношение на психичните процеси положението е същото, но тъй като те са вътрешни, по-неуловими, по-трудно можем да го видим. Също така, когато става дума за вървене по „тесния и стръмен път“ (индивидуацията),  пътят е много по-дълъг. Толкова дълго, че се отчайваме и упрекваме, че не сме постигнали още нищо.

Затова ако от доста време вървите по пътя си, но още не сте постигнали целта си, ето една малка тайна за Пътя – постигаме целта с последната крачка. Всичко преди това е било подготовка за нея.

За вас може да е интересно да прочетете и тази история по същата тема: Третият градинар.

Камелия Хаджийска