След книгата на Т. Голас „Ръководство за просветление за мързеливи“, Петя ми изпрати още една интересна книга – този път с много ценни идеи за това как да общуваме и да се справяме с трудните хора. Тя се нарича „Психологическо айкидо„, автор е Михаил Литвак и вече е издадена на български език, но благодарение на превода на Петя, ще можем да я прочетем и он-лайн в електронен вариант. За което много й благодаря!
Ако ви е трудно да се справяте с трудни хора в семейството, на работата или улицата, и искате да научите психологически похвати за общуване с тях, ви препоръчвам да я прочетете. Основният похват много прилича на айкидото, а именно използваме силата на противника, за да се справим с него. В тази книга той се нарича „амортизация“ и, казано най-просто, означава незабавно да се съгласяваме с неговите доводи.
Както например е направил войникът Швейк.
„Един от героите на книгата, подпоручик Дуб, разговаряйки с войниците обикновено казвал: „Вие познавате ли ме? Не, вие не ме познавате! Вие знаете само моята добра страна, но ще ме познаете и откъм лошата. Ще ви разплача аз вас!”. Веднъж Швейк се сблъскал с поручик Дуб.
– Ти какво се навърташ тук? – попитал той Швейк – Ти познаваш ли ме?
– Осмелявам се да доложа, не бих искал да Ви позная откъм лошата страна.
Подпоручик Дуб онемял, а Швейк продължил спокойно:
– Осмелявам се да доложа, аз искам да Ви познавам откъм добрата страна, за да не ме разплачете, както обещахте миналия път.
На подпоручик Дуб му стигнали сили само да изкрещи:
– Пръждосвай се, шмекер/вагабонтин, ние с теб пак ще си поговорим!”
Това е пример за т.нар. от Михаил Литвак „профилактична амортизация“, която използваме с цел предотвратяване на очаквано негативно поведение. Но има също така „изместена“ и „непосредствена“ амортизация.
Ето още един пример от книгата, за който ни разказва нейния автор:
„Специалистът по психологическо айкидо М., пропускайки представителките на прекрасния пол, последен се напъхал в препълнения автобус. Когато вратата се затворила, той започнал да си търси билета в многочислените си джобове (такива имало на якето, панталоните и сакото). С това той, естествено, причинил известно неудобство на стоящата едно стъпало по-високо Г.. Изведнъж по него бил запратен “психологически камък”. Г. гневно газала:
– Дълго ли още ще се ровите?!
И тутакси последвал амортизационен отговор:
– Дълго.
По-нататък диалогът протекъл по следния начин:
Г.: Но нали така можете да ми надигнете палтото на главата!
М.: Може.
Г.: Нищо смешно няма!
М.: Действително, нищо смешно няма.
Раздал се дружен кикот. Г. в течение на цялото пътуване не произнесла повече нито една дума. „
Както вече разбирате книгата е изпълнена с примери и дава сила и увереност в ръцете на добрите и отстъпчиви хора – ние:) за справяне с лошите и нахалните – това не сме ние :). На моменти тя ми изглежда твърде манипулативна, но тогава се сещам колко беззащитна съм се чувствала с някои хора и колко много би ми помогнало знанието от книгата в тези случаи.
Психологическата теория, която стои зад похватите на психологическото айкидо, се нарича транзакционен анализ и неин автор е Ерик Берн. Това не е много сложна теория, а авторът Михаил Литвак я представя още по-просто. На свой ред аз ще ви я представя още по-просто като кажа, че това е теорията, според която вътре в нас има три аспекта, ясно видими при общуването между нас и другите хора.
Те се наричат Дете, Възрастен и Родител.
Всички проблеми в общуването между хората може да се сведат до липсата на връзка между тези аспекти от нас и другия (т.нар. „прекъснатата транзакция„).
Книгата, която за първи път ме запозна с този модел на транзакционния анализ преди време, се нарича „Аз съм добър – ти си добър“ (нея също ви я препоръчвам). Благодарение на нея впоследствие много неща ми станаха по-ясни – достатъчно беше да си помисля с кой аспект от тези трите аз самата общувам в момента и кой аспект използва човекът срещу мен в същия този момент, за да внеса яснота къде се прекъсва връзката. Аз например се очаквам другия да отговори от своята възрастна част, а той реагира от Детето.
Талантът на автора на „Психологическо айкидо“ Михаил Литвак е в това, че може да представи сложното – просто, а невъзможното – възможно. В едно интервю той споделя своята формула за щастието така:
„Искам, мога и трябва да имат едно и също съдържание“. Тогава всичко е наред. Ако аз искам, но не мога, необходимо е какво?… Да се науча да го правя.“
Това е книга, която помага на хората, които казват, че не могат да се справят с „трудните хора„, да разберат, че могат. Как? Ще разберете като я прочете. А за тази възможност – отново благодарности за превода на Петя Стоянова!
Камелия
