Това е една от моите любими лечебни истории.
И така, веднъж в царството на жабите се организирало състезание – трябвало да стигнат до върха на една много, много висока кула. Събрали се група състезатели, най-смелите, а другите застанали наоколо да гледат.
Започнало състезанието, но скоро станало ясно, че кулата е твърде висока. Някои от жабите-зрители започнали да коментират колко е трудно и дори невъзможно да се стигне до върха. Други се чудели как така са избрали точно тази недостъпна кула за това състезание. Трети на висок глас изказвали съмнение, че целта е избрана нарочно така, че никой да не може да спечели.
Не им било лесно на жабките състезатели да чуват подобни неща. Започнали да се съмняват в своите сили и една по една започнали да окапват. А катеренето към високата кула не било никак лесно, наистина. Издръжливостта на крачетата им била подложена на огромно изпитание! На финала останала само една жабка, която да стигне до върха. Какво било изумлението обаче, когато отишли да й връчат наградата – оказала се, че жабката била глуха! Да не чува обезкуражителните възгласи на тълпата се оказало решаващото условие да стигне до върха.
Много често чуваме обезкуражителни съвети и мнения от нашите близки и приятели, не защото не вярват в нас, а защото не вярват в себе си и те самите не биха предприели риска да последват най-съкровените копнежи на сърцето си. Има моменти, когато е добре да сме отворени и възприемчиви към обратните връзки от външния свят. Това ни помага да сме в контакт с отражението си в „огледалата„. Но има моменти, когато вярно е точно обратното – да станем тотално глухи за това, което другите ни казват, за да можем да чуем тихия глас на сърцето си.
Историята за глухата жаба, която е стигнала до върха, е история за такива моменти. И не е случайно, че тя стига до вас точно сега.