„Големият будистки светец Нагарджуна се движел гол с изключение на препаската си, и – колкото и да било нелепо, със златна паничка за просия, подарена му от Краля, който бил негов последовател.
Една нощ той тъкмо си лягал да спи между руините на древен манастир, когато забелязал крадец, промъкващ се зад една от колоните.
„Ето, вземи това“, казал Нагарджуна, подавайки му купичката за просия. „Така няма да ме обезпокоиш, когато заспя“.
Крадецът бързо грабнал купичката и избягал, само за да се върне на следващата сутрин с купата и една молба. Казал: „Когато ми подари тази купа толкова лесно снощи, ти ме накара да се почувствам много беден. Научи ме как да придобия богатството, което идва от този вид безгрижна непривързаност.“
Прекрасна история за това къде е истинското богатство.
Не мисля, че притежанията или желанието за притежания са лошо нещо, напротив. Това, което мисля, е, че те стават проблем в момента, в който заради тях започнем да губим свободата на духа си и да ставаме твърде напрегнати и уплашени.
И така, както привързаността се отнася не само само за вещите, същото се отнася и до свободата.
