Според Ошо,
„Объркването е огромна възможност. Проблемът с хората, които не са объркани, е огромен – те си мислят, че знаят, но всъщност не знаят. Хората, които вярват, че имат яснота, са наистина в голяма беда; тяхната яснота е много повърхностна. В действителност те не знаят какво означава яснотата; това, което те наричат яснота, е просто глупост.
Идиотите са много много ясни – ясни в смисъл, че те нямат интелигентността да се чувстват объркани.
Да се чувстваш объркан изисква голяма интелигентност.
Само тези, които са интелигентни, могат да почувстват объркване; посредствените просто се движат в живота, усмихвайки се, смеейки се, натрупвайки пари, борейки се за повече власт и слава. Ако ги погледнеш, ще усетиш малко завист; те изглеждат толкова уверени, те дори изглеждат щастливи.
Ако те успяват, ако техните пари нарастват, и тяхната сила нараства, и тяхната слава се увеличава, ти ще усетиш малко ревност. Ти си толкова объркан, а те са толкова наясно за техния живот; те имат посока, те имат цел, те знаят как да я постигнат, и те се справят, те вече я постигат, те се катерят по стълбата. А ти просто стоиш тука, объркан какво да направиш, какво да не правиш, какво е правилно и какво е погрешно. И това винаги е било така; посредственият остава сигурен. Само по-интелигентните могат да усетят объркване, хаос.
Объркването е огромна възможност. То просто казва, че чрез ума няма изход. Ако ти наистина си объркан, ти си благословен. Сега нещо е възможно, нещо изключително важно; ти си на ръба. Ако си крайно объркан, това означава, че умът се е провалил; сега умът не може да продължава да ти дава някаква сигурност.
Ти идваш все по-близо и по-близо до смъртта на ума. И това е най-голямото нещо, което може да се случи на човек в живота, най-голямата благословия – защото веднъж след като си видял, че умът е объркан и няма изход чрез него, колко дълго ще можеш да продължаваш да си привързан към него? Рано или късно ще се наложи да го пуснеш; и дори и да не го пуснеш, той ще се пусне сам в неговото си време. Объркването ще стане толкова много, толкова тежко, че просто заради тази тежест сам ще падне. И когато умът отпадне, объркването изчезва.
Аз не мога да ти кажа, че ще придобиеш сигурност, не, защото това също е дума, приложима за ума и света на ума. Когато има объркване, има и сигурност; когато объркването изчезне, сигурността също изчезва.
Ти просто си – чист, нито объркан, нито сигурен, само яснота, прозрачност. И тази прозрачност има красота, тази прозрачност е милост, тя е прелестна.
Това е най-прекрасният момент в човешкия живот – когато няма нито объркване, нито сигурност. Човек просто е – едно огледало, отразяващо това, което е, без посока, отивайки никъде, без идея да прави нещо, без бъдеще, просто тотално в настоящето, изцяло в настоящето.
Когато няма ум, няма бъдеще, няма програма за бъдещето. Тогава този момент е всичкото, всичко на всичко, този момент е твоето цяло съществувание. Цялото съществувание започва да се концентрира в този момент и този момент започва да става изключително значим. Той има дълбочина, има височина, има мистерия, има интензивност, има огън, има неотложност, той те захваща, той те притежава, той те трансформира.
Но аз не мога да ти дам сигурност; сигурността се дава от идеологиите. Сигурността е нищо друго освен закърпване на твоето объркване. Ти си объркан. Някой казва, „Не се тревожи“, и го казва много авторитетно, убеждава те с доказателства, и закърпва твоето объркване, покрива го с прекрасно одеяло – с Библията, с Корана, с Бхагавадгита. Ти се чувстваш добре, но това е временно, защото объркването кипи вътре в тебе. Ти не си се освободил от него, то само е било потиснато.
Интелигентният човек се колебае, обмисля, двоуми се. Където мъдрият шепне, глупакът просто рецитира от покривите.
Лао Дзъ казва, „Аз, може би, съм единственият объркан човек в света. Всеки изглежда толкова сигурен освен мен.“ Той е прав. Той има такава изключителна интелигентност, че не може да бъде сигурен в нищо.
Аз не мога да ти обещая сигурност, ако пуснеш ума. Мога да ти обещая само едно нещо – че ще бъде чист. Ще има чистота, прозрачност, ще бъдеш способен да виждаш нещата такива, каквито са.“
Osho, SIMPLY SEEING, The Book of Wisdom, Talk #4
Виждам в по-горното блестяща алхимична рецепта за трансформиране на объркаността. Тя казва нещо съвсем просто. Недей да се опитваш да се отървеш от объркаността, недей да вървиш назад, като може да вървиш напред. Когато си несигурен, не търси сигурността, която идва от яснотата на ума и категоричността на вярванията. Вместо това потърси опората отвъд ума си, дори и да не разбираш със същия този ум как изглежда тази опора.
Довери се на себе си, че можеш да понесеш объркаността, неразбирането, незнанието. Виж в тях не своята непълноценност, а точно обратното – израз на твоята интелигентност. На способността ти да виждаш двата лъча на Справедливото слънце, които едновременно светят в различни посоки.
След това си дай време – достатъчно време. Толкова, колкото ти е необходимо, за да може всичко, от което натежава главата ти, да отпадне по един естествен начин. Не се пришпорвай, защото нетърпението също е израз на ум, който има вярвания за това колко бързо трябва да стават нещата.
И, разбира се, трансформирай този ум, превърни объркването в мъдрост. Ако знаеш, че то е дело на архетипа на Разрушителя на нивото на ума, това става по-лесно. Разбираш, че то носи скрита благословия – дошло е, за да започнеш да чуваш тихия глас на сърцето.
Камелия
