Има един вид хора, които са склонни да отлагат. И не разбират защо впоследствие нещата в живота им стават все по-зле и по-зле.

Като неплатена навреме вноска по кредит, лихвата по който започва да се трупа… Като презряла круша, която недокосната стои в панера за плодове и се разваля… Като пристигане на спирка, малко след като автобусът вече е потеглил… Като болест, която дълго време е говорела за себе си, но не е била чута и започва да пълзи из цялото тяло…

Това е отлагането. Пропускане на момента, чакане отвъд необходимото, заради страх и инертност.

Има време, когато крушите зреят, и единственото нещо, което можем да направим, е да чакаме. Има обаче и време, когато крушите презряват и вече не стават за ядене. Дуалността в живота се проявява и по отношение на правилното време за действие.

Как да разпознаем дали сме в процеса на зреене или на презряване?

Като потърсим дали в чакането ни има страх или мързел. Ако ги открием, значи става дума за нездравословното отлагане.

Камелия