Това е едно интересно съвпадение, което наскоро ми се случи.
Имах консултация с жена, която ми сподели, че нейната астроложка й била казала две дати, на които тя щяла да има любовни дирекции (по-късно проверих какво означава това – дирекциите, заедно с транзитите и прогресиите, са още един от средствата на прогностичната астрология). Та моята клиентка чакала да й се случи нещо любовно на тези дати. И то взело, че се случило, но с обратен знак на този, по който тя си го представяла. Вместо любовно признание, получила любовна болка. От онези, които буквално ти прорязват сърцето и те боли, боли…
На следващия ден отидох на изложбата на художничката Анжела Минкова „По-добре да се довлюбваш, отколкото да се превлюбиш“ и в самото й начало видях картина (по-точно, две картини), със заглавие-цитат: „…любовната песен е божествена светлина, дълбоко в нас, струяща през раните ни…“ Връзката между споделеното от моята клиентка и тези картини ме порази. На първата от тях бяха изобразени въпросните любовни дирекции! А през процепа на прорязаното в платното крило се процеждаше светлина. Ето ги картините:
Реших да напиша за това съвпадение, защото показва как се ражда духовното измерение на любовта, което е отвъд дуалността.
В света на материята всичко се случва като двойки противоположности и земната любов се справя с това предизвикателство като ги редува. Люшка се между крайностите на привличането и отблъскването, на екстаза и агонията, на обичането и мразенето… Не познава мястото в средата – тази тясна дупка-процеп към вечността. Но ако успеем да изтърпим болката „в средата“, ще чуем и песента.
Камелия
