Когато се научим да вземаме решенията развивайки чувствителност към обстоятелствата и доверявайки се на вътрешната си природа, неусетно започваме да ставаме все по-търпеливи. И това е много важно, защото има решения, които не можем да вземем, защото все още не са узрели вътрешните предпоставки за това.
Аз ги наричам решения тип „зряла круша“. Когато крушата узрее и дойде времето да падне от дървото, тя не се чуди дали да падне или да не падне. Без всякакво усилие, отдавайки се любовно на земната гравитация, тя полита надолу. Просто защото моментът на падане най-сетне е дошъл. А той е дошъл, защото крушата вече е узряла.
В практиката си имам клиенти, които си измъчват от различни въпроси – да напуснат ли работата си или да не я напуснат, да напуснат ли партньора си или да не го напуснат, да направят ли това или да не го направят… След като поговорим малко става ясно, че те не са способни да вземат това решение, защото нещо вътре в тях постоянно си сменя мнението и иска противоположни неща. Когато успеят да обединят противоположностите в себе си и от това се породи нов възглед към живота, решението се взема само. Пада като узряла круша на земята.
За да развием търпението ни е необходимо доверие. Тези двете вървят заедно. Спомням си как се притеснявах дали няма да родя бебето си в къщи, ако не разпозная кога е дошъл моментът на раждане. Бях се въоръжила с всякакви книги, които ме информират как да разпозная тоя супер неясен за мен момент. Това, което ме „намести“ бяха думите на моя приятелка, която вече имаше две деца, „Като дойде моментът, няма как да не го разбереш; без никакво съмнение ще знаеш, че е време да тръгваш за болницата.“ Точно така стана.
Това имам предвид под вземане на решение по метода на узрялата круша – като позволим на истинското решение да узрее в дълбините на подсъзнанието ни. Когато дойде моментът, правилното решение изскача само. Като новородено бебе, което дълго време е растяло в корема на майка си, то излиза на бял свят завършено. Това бебе е било планувано, било е очаквано, но е трябвало да мине определено време, докато приключи докрай изключително сложният процес на оформяне на неговото тяло.
Времето за „раждане“ идва, когато вътрешните процеси на зреене вече са завършени. И това се отнася не само за нашите деца, дори в още по-голяма степен се отнася до раждането на новата ни самоличност. Ако се опитваме да насилваме решенията преди яснотата да е изкристализирала в дълбините на нашата психика, ние ще да направим серия от погрешни избори. Но ако действаме в синхрон с природните процеси, всичко се случва по естествен начин – леко и спонтанно.
Като падането на зряла круша на земята.
Камелия Хаджийска
