Едно от предизвикателствата в етапа на калцинацията (психологическата работа с елемента огън и силните страсти) е да се справим с фрустрацията, че нещата не се случват толкова бързо, колкото на нас ни се иска. Животът в материално тяло е ограничение (не само в пространството, но и във времето), но това ограничение има своя духовен смисъл. В анализа на вълшебната приказка „Черната принцеса“ Мари Луиз фон Франц разкрива какъв е той.
В нея се разказва за черна принцеса, заровена зад олтара на църквата. Когато настъпи нощта, тя излиза от железния си ковчег и изяжда войника, който я пази. Героят, който успява да се спаси от унищожителните й пламъци, прави това с помощта на времето. Тъй като е предупреден, че силата на принцесата изчезва след като настъпи полунощ, той се държи далеч от нея, докато часовникът удари дванадесет часа през нощта.
„Тази клетка на време и пространство също може да бъде полезна. В случая с биенето на часовника войникът е спасен от времето. Затова човек трябва да се бори с нетърпението, което е трик на анимата. Той трябва да приеме граници във времето и пространството. Ако приеме, че това нещо е полезно, този затвор на време и пространство, тогава само изчакването, отлагането, използването на времето като елемент може да помогне за повишаване на осъзнатостта.
Когато един мъж е обсебен от анимата, той усеща, че трябва веднага да направи нещо за ситуацията – крайно спешно трябва да изпрати писмо, например, или да се телефонира и да се говори. Върхът на това състояние на обсебване често е това чувство за спешност, че нещо трябва да се направи в тази минута.
Сред северните примитивни племена на Европа има приказки, които се въртят около някакво състезание, като например кой ще предизвика опонента, за да избухне той пръв. Този, който издържа дразнене и тормоз по-дълго време, без да губи контрол, печели състезанието, а изгубилият трябва да му стане слуга и да върши най-унизителни неща. Но този слуга също разполага с номера и един ден другият може да избухне и слугата може да му отреже главата!
Ако човек не допусне да го завладее такава паника или нетърпение, тогава фигурата в несъзнаваното ще започне да се променя. Това става в нашата приказка, когато войникът влиза в ковчега и се прави на умрял; той не чува и не отговаря на заплахите на черната принцеса…Ако човек потиска възбудата, забавя действието, накрая се уморява, което е един добър начин за справяне с подобно деструктивно емоционално избухване. Затова времето е ужасно важен фактор за справяне с анимата.“
Мари Луиз фон Франц, „Анима и анимус във вълшебните приказки“, с.81-82
Забавянето на реализацията на нашето желание изкарва на бял свят детински незрялата част, която, когато иска нещо, го иска сега и веднага. Това е и егото, което обича нещата да са в негов контрол. Ако не се получава така, както ние сме решили, ставаме избухливи и раздразнителни. Ставаме слуги на черната принцеса, която избухва в пламъци всеки път, когато срещне препятствия по пътя си.
Затова ако усетим, че точно това се случва с нас, добре е да си спомним за тази приказка и да се научим да бъдем търпеливи. Нагласата, която ни помага в този случай, е да се доверим на потока на живота, знаейки, че всичко тече, всичко се променя. Че рано или късно ще стигнем до заветния бряг. Важното е да не губим посоката.
Ако тази публикация идва при вас чрез „игрите на синхроничност“, е ясно какво иска да ви каже – имате много мощен съюзник на ваша страна, времето. Разбира се, вие може да си мислите, че то ви е враг. Но то е такъв само за тясно скроената част от вас, която иска да набута живота в своите представи за него, вместо да го разбира. В момента се учите да подчините на своята воля раздразнителната черна принцеса и от изхода на тази битка зависи кой на кого ще бъде господар.
Камелия Хаджийска