„Млъкни стара вещице! Не може да задаваш въпроси на един герой. Донеси нещо за ядене и пиене или ще ти отрежа ушите и ще ти отсека главата, а от задника ти ще протече пясък!“
Това казва на баба Яга Иван – главният герой в руската вълшебна приказка „Царкинята девица“, когато тя го посреща с думите: „Доброволно ли идваш или не?“ След което баба Яга го нахранва обилно, а по-късно му помага и да намери пътя, който Иван търси. Човек не би си помислил, че това са магическите думи за обезвреждане на една зла сила, но ето че тази приказка ни казва точно това. И да са точно такива има определена логика. Разбираме за нея от анализа на Мари Луиз фон Франц на вълшебните приказки, от който става ясно, че злата вещица (баба Яга) е израз на деструктивната вътрешна женска част (негативната анима), а още по-конкретно (в тази приказка) – и на негативния майчин комплекс в мъжката психика.
„Виждате ли, големият номер на майчиния комплекс в един мъж е да посява съмнение в него, като подсказва, че може би е по-добре да направи нещо друго, това вместо онова, и тогава мъжът е слаб; той се загубва в мъгла от философско мислене, вместо да пристъпи към действие. Но Иван казва: „Млъкни стара вещице! Не може да задаваш въпроси на един герой. Донеси нещо за ядене и пиене или ще ти отрежа ушите и ще ти отсека главата, а от задника ти ще протече пясък!“ След което баба Яга му приготвя чудесен обяд и му дава добър съвет. Тя се опитва да го направи инфантилен, но когато той й се опира, става положителна и му помага“.
„Анимус и анима във вълшебните приказки“, с. 106-107
Очарована съм от категоричността в отговора на Иван. Пред него стои нещо, което е плащещо – една зловеща стара жена, която отгоре на всичко има магически способности да прави злини на хората. Но вместо да се уплаши и да направи това, което баба Яга очаква от него, той й се противопоставя. При това по един много категоричен и нетърпящ възражение начин. И, за изненада на читателя, баба Яга изведнъж се преобразува в позитивна и подкрепяща сила. Така вълшебната приказка със силата на магическата си образност ни показва кой е начинът човек да се справи с деструктивните сили в живота си, които системно го обезсилват като го карат да се съмнява в собствените сили и да се страхува.
Смятам, че тези магически думи са еднакво подходящи както за мъжете, страдащи от майчини комплекси, така и за жените, които са неспособни да казват „не“, когато някой злоупотребява с тях. Те са еднакво подходящи както към вътрешните гласове, които ни карат да се страхуваме и чувстваме малоценни, така и за външните гласове, които подкопават чувството за вътрешната ни ценност по един доста хитър и не винаги видим на пръв поглед начин. Сещам се за една друга вълшебна приказка, която наскоро прочетох, и ако не беше Мари Луиз, нямаше да видя връзката (т.е. да направя амплификация, както му викат юнгианските аналитици). В тази приказка, която се казва „Побратимът“, момъкът, който успява да накара принцесата да проговори, прави това като се е разгневява на нейното хитруване и й казва: „Щом е съдено да загина, по-добре и ти да загинеш с мен!“ След това изважда меча си и замахва. От страх принцесата пада на земята, извиква и в този момент от устата й изпълзява бяла змия. Момъкът настъпва змията и я убива. Ако момъкът беше се примирил с хитруването на принцесата, той щеше да загуби главата си, а тя щеше да продължи да бъде жертва на бялата змия в нея. Вместо това той се ядосва, изважда меча си и се заканва. От това магията се разпада.
Очевидно има моменти, когато е добре да се замислим и да отстъпим. Има обаче моменти, когато е подходящо точно обратното – да кажем на този вътрешен (или външен глас), който ни прави малки и слаби
„Млъкни стара вещице! Не може да задаваш въпроси на един герой. Донеси нещо за ядене и пиене или ще ти отрежа ушите и ще ти отсека главата, а от задника ти ще протече пясък!”
Не можем да осъществим героичното си пътуване, ако продължаваме да слушаме отново и отново този глас. Ако не му запушим устата, ще продължим да тъпчем на едно и също място – в приказката това се представя от къщичката на баба Яга, която се върти.
“ Въртенето означава безцелното кръгово движение на психиката. Обсебения от анимата мъж се върти ли върти около едни и същи преживявания – той е в пашкула на богинята.“ (Мари Франц, същата книга, с. 107)
И така, първо разбираме с кого си имаме работа. И, ако това се окаже, че е баба Яга, казваме магическите думи, които ще я накарат да млъкне. И изведнъж виждаме, че точно това я превръща в позитивна сила, която ни храни и напътства. Била е там, на пътя, само за да види дали сме способни да й се противопоставим. И да развием вярата в себе си.
Камелия
