Бих искала да споделя малко от една изключителна книга, която се нарича “Манията да бъдеш изключителен”. Нейното подзаглавие е “Четири основни правила за издигането на една организация на световно ниво”, а нейният автор е Патрик Ленсиони, организационен консултант, лектор и автор на бестселъри в областта на мениджмънта и фирменото развитие.
Ценността на тази книга е, че отправя едно много важно послание за успеха на съвременните бизнес-организации по един много ясен и убедителен начин. И то е, че изключителните ръководители, които могат да издигнат организациите си на истински високо ниво на представяне, са тези ръководители, които умеят да се грижат за организационното здраве на компанията си. Ето какво той казва в своята книга:
“Повечето ръководители на фирми отделят значителна част от своето време и енергия в търсене на предимство пред конкуренцията главно в областта на стратегията, технологиите, маркетинга и останалите области от деловия живот, които се базират на интелектуална собственост или финансов капитал. Така и трябва да бъде… Все пак съществува едно предимство, което е на разположение на всяка фирма и въпреки това е почти игнорирано. Още повече, че то е устойчиво във времето, тъй като изобщо не се базира на информация или интелектуална собственост. Става въпрос за нещо, което си позволявам да диференцирам като „организационно здраве” – нещо, което отнема голяма част от времето и енергията на наистина изключителните ръководители.”
Както се вижда, Патрик Ленсиони е поредният организационен консултант, който говори за основното устойчиво конкурентно предимство в съвременния свят – хората, и който говори за изключителната важност на организационното здраве по отношение на това дали това предимство ще бъде развито или не. Неговата дефиниция за организационно здраве е:
“Здрава е онази организация, в която разприте и объркването са незначителни, има здрав морал и висока производителност, ниско ниво на текучеството и по-малко разходи по назначението на нови специалисти… “
След което посочва четирите правила, които допринасят за по-високи нива на организационно здраве:
Правило едно: Изграждай и поддържай добре сработен управленски екип.
Правило две: Създавай организационна яснота.
Правило три: Чрез многократна комуникация към организационна яснота.
Правило четири: Укрепване на организационната яснота чрез човешки системи.
Тъй като това не са сложни правила за практикуване, а и авторът ги е обяснил наистина отлично с примери от практиката си, става ясно, че истинското предизвикателство пред превръщането на една организация в здрава, е наличието на изключителен ръководител. По този повод Ленсиони казва:
“Една организация може да постигне добро здравословно състояние единствено чрез своя ръководител и никой друг! Президентите и главните изпълнителни директори разпределят често и почти винаги с пълен успех отговорностите за стратегията, технологиите, маркетинга и финансите на своите преки заместници. Но отговорността за културното благосъстояние на компанията е тяхна и на никой друг. И тъй, може би ви звучи странно, но здравето на организацията е най-важното за всеки ръководител. Интелигентността при прякото управление идва на второ място.”
Това е – отговорността за здравето на организацията е отговорност най-вече на нейното ръководство. Иначе няма как да се случи – ние даже си имаме и поговорка, че “Рибата мирише от главата”. Според мен най-високото ниво на организационно здраве е въплътено в концепцията за автентичната организация. Най-здравите организации са автентичните организации. И за целта начело на тях трябва да стоя автентични лидери. А това, което тези лидери е добре да знаят е, че:
„Всички преуспяващи организации се радват на две основни качества: те са разумни и имат добро здраве. Разумна е тази организация, която разработва интелигентна стратегия, маркетинг, продуктови характеристики и финансови модели, превъзхождащи тези на конкуренцията. А на добро здраве се радва компанията, в която интригите и задкулисните игри са отстъпили място на висок морал, слабо текучество и добра производителност на труда.
Въпреки че тези две качества са еднакво важни, в процеса на своите изследвания аз установих, че болшинството ръководители обръщат повече внимание на интелигентните стратегии, отколкото на здравословното състояние на фирмата си. Това е напълно разбираемо, особено ако се вземе предвид влиянието на бизнес школите и специализирания печат. Но по отношение на здравословното състояние на фирмите, това наистина е жалко. Защото именно то е главната предпоставка за траен успех.
Това е така, първо, защото организациите в добро здраве винаги намират начин да бъдат и разумни. Дори когато техните идеи са временно по-слаби от идеите на конкуренцията, те са достатъчно гъвкави, за да отчетат своите слабости и да променят плановете си навреме, преди да е станало късно. От друга страна, много неизвестни или напълно забравени компании се лишават от интелектуални предимства, просто защото затъват във вътрешни междуособици, липса на яснота и всички други проблеми, които са характерни за организациите в недобро здраве.
Второ, организациите в добро здраве са далеч по-малко податливи на ежедневните проблеми от онези, в които цари нездрава атмосфера. В моменти на криза служителите на здравата фирма остават на поста си, малцина искат да напуснат. И с това допринасят за възстановяване на временно изгубеното предимство пред конкуренцията.”
Напълно споделям казаното от Патрик Ленсиони. И затова го предавам по-нататък – хората, които са начело на бизнес организациите или са отговорни за управлението на човешкия ресурс в компанията, имат нужда от подобни знания – не само за да увеличат нивата на организационно здраве, а за да увеличат своята лична удовлетвореност от работата си с хората.
Защото трайният успех е успехът, при който всички печелят!
Камелия Хаджийска
